6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
София, 05.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2894 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби от една и съща страна по спора, чието разрешаване е било предмет на решение № 111 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 4.V.2015 г., постановено по т. д. № 195/2014 г.
Касационната жалба с вх. № 2949 от 17.VІІ.2015 г. на Ц. Л. С. от София, както и другата нейна касационна жалба – с вх. № 2313/10.VІ.2015 г., са подадени против онази част от това въззивно решение, с която производството по делото е било прекратено, поради недопустимост на осъдителния й иск, срещу ответното Държавното горско стопанство-гр. Плевен (ЮЛ по смисъла на чл. 163, ал. 2 ЗГ-във вр. чл. 62, ал. 3 ТЗ), но също и против онези три части от същия съдебен акт, с които е бил отхвърлен осъдителния й иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу ответното [фирма]-гр. Червен бряг за разликата над присъдената от въззивната инстанция сума от 1 350 лв. (представляваща равностойността на недоставени 20 пространствени куб. метра дървесина за огрев, както и 5 куб. метра строителен материал) и до пълния размер на тази искова претенция от 9 400 лв.; досежно отхвърлянето изцяло на осъдителния й иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу този търговец за присъждането на сума в размер на 87 746 лв., претендирана като „стойността на изсечена дървесина в нейни горски имоти над позволителните за сеч и сключения с този търговец договор от 4.ІІ.2011 г.”, както и в частта за присъдените- на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – в нейна тежест разноски в размер на сумата от 8 186 лв., дължими на ответното търговско дружество съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Оплакванията на касаторката С. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в четирите атакувани негови части както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частично касиране на въззивното решение в атакуваните части и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който първоначалните двама ответници да бъдат осъдени да заплатят „сумите, с които са се обогатили неоснователно” за сметка на касаторката С..
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния й представител по пълномощие от софийското адвокатско дружество „Ц. и п.”, жалбоподателката Ц. Л С. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните четири части от решението си Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.т. 1 и 2 от ППВС № 7/1965 г., както и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 24/28.І.2010 г. на І-во г.о. по гр. дело № 4744/08 г., по следните два правни въпроса:
1./ „Допустимо ли е съдът да мотивира решението си въз основа на експертиза, която не е отговорила на нито един от поставените въпроси ясно и конкретно, а изготвянето й е станало без вещото лице да е придобило преки впечатления от фактическата обстановка?”;
2./ „Допустимо ли е съдът да изготви и мотивира решението си при очевидна непълнота на доказателствата и без да се е произнесъл по искането на страната ищец за допълнително изясняване на тези въпроси с молбата за назначаване на петорна експертиза?”
От друга страна, произнасянето на Великотърновския апелативен съд с атакуваните от нея части на решението му по следните два правни въпроса се явявало от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Допустимо ли е съдът да променя по собствено усмотрение ответник по делото – в явно противоречие с посочен от ищеца ответник в исковата молба?”;
2./ „Допустимо ли е съдът да не изследва задълбочено нормативната уредба, регламентираща задълженията на държавния орган с императивни правни норми /в конкретната хипотеза Наредба № 30 от 2.ХІІ.1998 г. за ползване на дървесината от горите/ и да мотивира решението си единствено с оглед липсата, респ. – наличието, на договорни отношения с посочения ответник?”
Съответно в изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано в текста на втората жалба, изготвена от другия процесуален представител на касаторката по пълномощие от АК-Червен бряг, допускането до касационен контрол на частично атакуваното от С. въззивно решение се обосновава със значението, което това би имало за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Инвокиран е довод, че: „макар и жалбата да не влиза в приложното поле на касационното обжалване, то неоснователното забавяне със седем месеца – от последното съдебно заседание на 30.ІХ.2014 г. до постановяване на решението на Великотърновския апелативен съд, буди основателно съмнение за неговата обективност”.
Ответното по касация [фирма] -гр. Червен бряг, област Плевен, писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Плевен както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от Великотърновския апелативен съд решение, претендирайки за потвърждаването му в атакуваните от С. негови части и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 3 000 лв. (три хиляди лева).
Ответното по касация Държавно горско стопанство-гр. Плевен не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията на касаторката за неправилност на въззивното решение в четирите атакувани негови части
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежна страна във въззивното пр-во пред Великотърновския апелативен съд, то и двете касационни жалби на Ц. Л. С. от София ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В процесния случай обаче, нито един от 4-те, формулирани в изложението на касаторката по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, правни въпроса не отговаря на това главно изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Безпредметно поради това се явява обсъждането налице ли са допълнителните основания по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст, щом като според разясненията, дадени в мотивите към тази точка от цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, материалноправният и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В заключение, погрешното отъждествяване от касаторката С. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Що се отнася до липсата на конкретно формулиран правен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано в текста на втората й касационна жалба, непосочването на такъв релевантен за изхода на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид направеното от ответното по касация търговско д-во изрично искане за това по чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторката С. ще следва да бъде осъдена да му заплати разноски в размер на сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Плевен: съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № 0001980/27.VІІ.2016 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 4.V.2015 г, постановено по т. д. № 195/2014 г. В АТАКУВАНИТЕ ЧЕТИРИ НЕГОВИ ЧАСТИ /ПРЕКРАТИТЕЛНА, ОТХВЪРЛИТЕЛНА И ЗА РАЗНОСКИ/.
О С Ъ Ж Д А касаторката Ц. Л. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Д”, ет. ІІІ, ап. № 7 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/, със седалище и адрес на управление в [населено място] бряг, област Плевен, [улица], СУМА в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща платен хонорар за един негов адвокат от АК-Плевен – съгласно договор за правна защита и съдействие № 0001980/27.VІІ.2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2