О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 620
София, 07.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шести декември през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2940 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК /редакция ДВ 86/2017г./, образувано по частна касационна жалба на [фирма] против Определение № 188 от 18.10.2017г. по ч.гр.д.№ 257/2017г. на ОС Видин, с което е потвърден отказ да бъде вписан в нотариалните книги договор за аренда от 17.07.2017г. с рег.№ 8973,том 4, акт 180 от 26.07.2017г. със страни [фирма]-арендодател и [фирма]-арендатор.
С жалбата се иска отмяната на определението като неправилно.
Оспорва се правилността на потвърдения от въззивната инстанция отказ, основан на съображенията, че собственик на имота е [фирма], а не арендодателят по договора, чието вписване се иска „А. Ф. К.”. Твърдението е, че [фирма] черпи правата си на арендодател по договора, чието вписване е отказано, от правата си на арендатор по договор за аренда от 12.09.2016г., който е вписан в Службата по вписванията [населено място] с рег.№ 4934 от 12.09.2016г. с арендатор К. Г. Д.; съгласно чл.11 от този договор, арендаторът [фирма] има право да преотдаде на трето лице под наем или под аренда част или целия обект на договора, която възможност дружеството е реализирало чрез договора за аренда от 17.07.2017г. Поддържа се, че първият договор е сключен преди измененията на чл.3 на ЗАЗ, въвеждащи изисквания по отношение на обема на притежаваните идеални части от съсобственика-арендодател и формата на пълномощното между съсобственици. Твърдението е, че за исканото вписване е ирелевантно дали са налице предпоставките на чл.3,ал.4 ЗАЗ в редакцията му към настоящия момент, тъй като първоначалният договор, от който арендаторът [фирма] черпи права на арендодател по договора, чието вписване е отказано, е сключен преди изменението на закона и в съответствие с изискванията на ЗАЗ в редакцията към момента на сключването му.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: Когато се иска вписване на договор за аренда, при който арендодателят черпи права от заварен, сключен преди измененията на чл.3 от ЗАЗ договор за аренда, изискванията за законосъобразно сключване при съсобственост, въведени с чл.3,ал.4 ЗАЗ по отношение на кой от двата договора следва да са налице и към кой момент се преценяват. Нововъведената норма на ал.4 на чл.3 от ЗАЗ има ли обратно действие. Въведената допълнителна предпоставка е т.3 на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Жалбоподателят се позовава и на предпоставката на чл.280,ал.2, предл.последно ГПК – очевидна неправилност на определението.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Съставът на окръжния съд е приел, че съсобственици на имота, предмет на договора за аренда от 17.07.2017г. са „О. А. И.” и Й. Д., а не [фирма] и в този смисъл липсва индивидуализация на арендодателя/арендодателите, които са легитимирани съгласно нормата на чл.3,ал.4 ЗАЗ в сила от 07.02.2017г. и същевременно представеното пълномощно е с нотариална заверка на подписа, но без заверка на съдържанието му.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно.
Отсъства основание за преценка определението на окръжния съд да е очевидно неправилно. Същевременно жалбоподателят не обосновава главната предпоставка за касационното обжалване, тъй като поставеният въпрос не е единствено обуславящият изводите на съда за неоснователност на искането за вписване на договора за аренда.
Твърдение на страната, а не факт, установим от материалите по делото е, че [фирма] черпи правата си на арендодател по договора от 17.07.2017г. от правата си на арендатор по вписания договор за аренда от 12.09.2016г. Последният не е представен по делото, независимо че съдията по вписванията изрично е посочил в отказа си, че след проверка в книгите по вписванията е установил, че „А. Ф. К.” „няма нищо общо с арендуваната земя” и очевидно „не може да бъде арендодател”.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 188 от 18.10.2017г. по ч.гр.д.№ 257/2017г. на ОС Видин.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: