ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 620
София, 27,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков
при секретаря
прокурора…………
и с участието на като изслуша
докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 126 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7669/7. Х.09 г. на М. К. Д. от София, подадена чрез процесуалния му представител адв. С. И. от САК, против онези две части от решение № 987 на Софийския апелативен съд, ТК, Зи с-в, от 13.VII.2009 г., постановено по т. д. № 326/09 г., с които е било потвърдено първоинстанционното решение № 712 на Софийския ОС, ТК, 1-ви с-в, от 21.XI.2008 г. по гр. д. № 1234/07 г., както следва: 1/ За отхвърлянето – като неоснователен и недоказан, на иска на М. Д. с правно основание по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ във вр. чл. 71 ТЗ, предявен срещу „Хладилник К. ; АД-гр. Костенец, Софийско, имащ за свой предмет прогласяване нищожността или, евентуално — отменяване на взетото на 19.111.2002 г. решение от неговия СД за увеличаване на капитала от 50 000 лв. на 750 000 лв. и 21 За отхвърляне на установителния му иск с/у ответното д-во със същото правно основание, но с предмет признаването за установено, че е негов акционер по силата на издаденото му временно удостоверение № 12/12.VI.2002 г. за 116 662 бр. акции, които според Д. били „поименни, с право на глас“.
Оплакванията на касатора М. Кр. Д. са за необоснованост и за постановяване на въззивното решение в атакуваните негови 2 потвърдителни части както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдел уважен този от двата обективно съединени – под условието на евентуалност, негови иска срещу ответното акционерно д-во, който ВКС прецени за основателен и доказан.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Д. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, като същевременно те били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответното по касация „Хладилник К. ; АД-гр. Костенец, Софийско не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивно решение в атакуваните от М. Кр. Д. негови две потвърдителни части.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на М. К. Д. от София, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на TP № 1/19. И.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е длъжен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което непосочването му е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без въобще да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В случая в съдържанието на т. 1 от изложението на касатора М. Кр. Д. няма формулировка на нито един от онези материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според него са от значение за изхода на делото и по тях САС да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Дали „правилно е била приложена нормата на чл. 192, ал. 5 ТЗ или нормата на чл. 194 ТЗ“ от страна на въззивната инстанция е само довод за наличие на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, както и дали САС е обсъдил всички изложени във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на взетото от СД решение за увеличаване на капитала на ответното А. , представлява само оплакване по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, но те нямат естеството и на основания за допустимост на касационното обжалване. Наред с това решение на отделен състав на ВКС, постановено при действието на отменения процесуален закон, на каквото касаторът се е позовал в т. 1 от изложението си, а именно Р. № 1/22.II.2007 г. на I-во т.о. по т. дело № 471/06 г., не представлява „практика на ВКС“ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както това е разяснено със задължителна сила в т. 2 от цитираното по-горе TP на ОСГТК.
Същевременно с наведените в т. 2 от изложението доводи не се обоснова и противоречиво решаван от съдилищата в Републиката материалноправен въпрос /за извършено от СД на ответното акционерно д-во, чиито член тогава е бил Д. , „последващо изменение на срока за извършване на вноски в капитала“/, т.е. наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационно обжалване – във вр. с извършеното от касатора позоваване на P. № 266/29.1.2008 г. на ВКС, ТК, I-во т.о. по т.д. № 813/07 г. Касае се твърдения, които се инвокират за първи път пред ВКС, не са били поддържани в исковата молба и затова няма как да си били предмет на произнасянето на САС.
В заключение, изтъкнатата в изложението на Д. необходимост от тълкуване дали дадени разпоредби в търговския закон имат диспозитивен или императивен характер, както и за преодоляване на съществуваща празнота в нормата на чл. 189 ТЗ: досежно това „кой е органът на А. , който следва да вземе решение за започване на процедурата по изключване на акционер“, имат изцяло хипотетичен характер, понеже не се свързват от касатора с конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, по който САС да се е произнесъл. Въззивният съд е обсъдил довод на касатора за погасяване по давност на задължението му да направи уговорената вноска срещу записаните 116 662 бр. акции, впоследствие обезсилени, който въпрос обаче не е процесуалноправен – предвид отсъствие на фигурата на защитното възражение, а и в случая се е оказал напълно неотносим към изхода на делото по този иск срещу търговеца, щом като е било прието, че дори такъв погасителен ефект паралелно да бе настъпил, това „не рефлектира върху правото на дружеството като последица от неплащането да обезсили и унищожи акциите, чиято стойност от капитала е незаплатена“.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 987 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 13.VII.2009 г., постановено по гр. д. № 326/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:
Определение на ВКС. Търговска колегия. Първо отделение, постановено по т. д № 126 по описа за 2010 г.