3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 621
С., 11.10.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия в закрито заседание на 17 септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 359-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Н. от г.С. срещу въззивното решение от 28.12.2009г. по г.д.№2569/08г. на СГС, ІV-Б с-в, с което е отменено изцяло първоинстанционното решение от 10.04.08г. по г.д. №22633/2006г. на СРС 47с-в и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Д. Н. Н. от г.С. иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено по отношение на Ч.[фирма]-г.С., че Д. Н. Н. от г.С. не дължи сумата 1325.14 лв., представляваща допълнително начислена стойност на консумирана ел.енергия за периода 3.02.06г. до 1.08.07г.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1т.2 ГПК основание.
Поддържа се, че въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с приложените към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдебни решения на СГС.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Предмет на делото е предявен от Д. Н. Н. от г.С. установителен иск по чл.97ал.1ГПК/отм./,с който се иска установяване по отношение Ч.[фирма], че ищцата не дължи сумата 1325.14 лв., представляваща числена стойност на консумирана ел.енергия за периода 3.02.06г. до 1.08.07г.
По поставените от касатора въпроси, обуславящи неправилния изход на спора ВКС приема следното:
По делото е безспорно установено, че на 1.08.06г. упражнявайки правото си на контрол чрез трима свои служители Ч.[фирма] е извършило проверка на електромера, измерващ ел.енергия, ползвана от ищеца. В резултат на проверката е съставен КП №0002190/1.08.06г. при условията и по реда на чл.25 във вр. с чл.67 от ОУ на [фирма] за продажба на ел.енергия. В цит.КП е направена констатация, че са били нарушени пломбите и холограмния стикер на капака на електромера. Установена е грешка при измерването на потребяваната ел.енергия минус 76.17 %. Това сочи на неотчитане на цялата преминаваща през уреда ел.енергия, обстоятелство, установено от приетата по делото СТЕ и свидетелските показания на св.Л. Т..
Съгласно чл.25 ал.2 от ОУ, в случаите когато отклонението от нормалната работа на средствата за търговско измерване е установено с КП, съставен на мястото на тяхното ползване електроенергийното предприятие изчислява корекциите в сметките за изминал период от датата на монтажа до датата на констатиране на грешката в измерването, но не за повече от 180 дни. На това основание [фирма] е изготвило справка за използвана, но незаплатена ел.енергия в размер на 8962 квч. на стойност 1325.14 лв. за периода 28.02.06г. до 1.08.06 г.
Ищцата е обвързана договорно с [фирма], тъй като съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ Общите условия влизат в едномесечен срок след публикуването им, като не е необходимо писмено приемане от купувачите. Те са задължителни и за заварените купувачи и имат силата на сключен договор между тях и [фирма].
Приложените към касационната жалба съдебни решения на СГС не обосновават притоворечие с обжалваното решение. Освен това тези решения не са окончателни и няма данни те да са влезли в законна сила.
Изложеното позволява да се обобщи, че в конкретния случай не са налице предпоставките, обосноваващи наличието на основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 28.12.2009г. по г.д.№2569/08г. на СГС, ІV-Б с-в, с което е отменено изцяло първоинстанционното решение от 10.04.08г. по г.д. №22633/2006г. на СРС 47с-в и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Д. Н. Н. от г.С. иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено по отношение на Ч.[фирма], че Д. Н. Н. от г.С. не дължи сумата 1325.14 лв., представляваща допълнително начислена стойност на консумирана ел.енергия за периода 3.02.06г. до 1.08.07г.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.8 ГПК на ответника по касационната жалба Ч.[фирма]-г.С. следва да бъдат присъдени 112 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 28.12.2009г. по г.д.№2569/08г. на СГС, ІV-Б с-в.
ОСЪЖДА Д. Н. Н. от г.С. да заплати на Ч.[фирма]-г.С. 112 лв. съдебни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: