4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 621
гр. София, 11.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 464 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. И. М. срещу определение № 198 от 10.05.2012г. по в. ч. гр. дело № 240/2012г. на Апелативен съд Велико Т., с което е оставена без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна жалба против решение /по своята същност определение/ № 166/22.03.2012г. по ч. гр. дело № 330/2012г. на Окръжен съд Велико Търново като недопустима и е прекратено производството по в. ч. гр. дело № 240/2012г. на Апелативен съд Велико Т.. С първоинстанционното определение по молба на Д. Й. М. от [населено място] е спряно на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 19, ал. 5 ЗТР регистърното производство по заявление № 20111230175619 относно обявяване на обстоятелства, заявени по партидата на [фирма] относно проведено общо събрание на 15.11.2011г. до приключване с влязло в сила решение на исковото производство по чл. 74 ТЗ по гр. дело № 1330/2011г. на Великотърновски окръжен съд.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевирани са доводи, че въпреки липсата на изрична норма, обжалваемостта на определението по чл. 536 ГПК и съответният ред се подразбират по аналогия. Липсата на изрично посочена възможност за обжалване дава основание на решаващия съд в рамките на своите правомощия по делото да посочи в какъв срок и пред кого подлежи на обжалване постановения от него съдебен акт. Частният жалбоподател поддържа становище, че следва да се има предвид и нормата на чл. 62, ал. 3 ГПК, както и правото на страните в България правният спор между тях да бъде разгледан поне от две съдебни инстанции. Моли определението на Великотърновски апелативен съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено първоинстанционното определение за спиране на регистърното производство по съображения, изложени в настоящата частна жалба.
Ответникът Д. Й. М. от [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба срещу определението за спиране на регистърното производство по посоченото заявление и прекрати производството по образуваното във въззивния съд дело, въззивният съд е приел, че частната жалба е процесуално недопустима поради необжалваемост на определението за спиране на охранителното производство по чл. 536 ГПК. Изложени са съображения, че в разпоредбите на чл. 536 ГПК и чл. 19, ал. 5 ЗТР не е предвидено разпореждане за обжалваемост на съдебния акт, нито има изрични или препращащи норми за обжалваемост на определението за спиране на охранителното производство в останалата част на Глава четиридесет и девета „Общи правила“ и на Част шеста „Охранителни производства“ на ГПК. Независимо от препращането в чл. 540 ГПК към общите правила на ГПК, не може да се приеме, че определението по чл. 536 ГПК попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, която норма е приложима за определения, с които се прегражда развитието на спорния исков процес, но не и за постановени в охранителното производство актове, проверката на чиято законосъобразност е предмет на самостоятелна правна регламентация.
Определението на Великотърновски апелативен съд е законосъобразно. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗТР регистърното производство пред Агенцията по вписвания се спира въз основа на акт на съда на основание чл. 536 ГПК. Разпоредбата на чл. 536 ГПК не съдържа изрично разпореждане за обжалване на определението, с което съдът се произнася по искане за спиране на охранителното производство, както в хипотезата на спиране при наличие на някое от визираните в т. 1 и т. 2 основания, така и когато оставя без уважение искането за спиране, ако тези предпоставки не са налице. Изрична или препращаща норма, регламентираща обжалваемост на определенията по чл. 536 ГПК, не е предвидена в останалата част на Глава четиридесет и девета „Общи правила“ на Част шеста „Охранителни производства“ от ГПК. В чл. 539 ГПК е уредена единствено възможност за обжалване на определението на регистърния съд за прекратяване на охранителното производство, което се различава по правни последици от определението за спиране или отказ от спиране на производството по чл. 536 ГПК.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за обжалваемост на определението за спиране на охранителното производство по аналогия, респективно по преценка на съда. Проверката на законосъобразността на постановените в охранителното производство актове е предмет на самостоятелна правна регламентация, поради което е недопустимо прилагане по аналогия на разпоредби, уреждащи реда, сроковете и основанията за обжалваемост на други съдебни актове, постановени в исковото производство.
Неоснователен е доводът за обжалваемост на определението за спиране на регистърното производство по съображения, че в България страните имат право възникналият между тях правен спор да бъде разгледан поне от две съдебни инстанции. Като е предоставил с чл. 19, ал. 5 ЗТР компетентност на съда да се произнесе относно предпоставките за спиране на производството по вписване в търговския регистър, законодателят е приел съдебната намеса за достатъчна гаранция за законосъобразност на спирането или отказа от спиране.
При отсъствие на законово регламентиран процесуален ред за обжалване на определенията по чл. 536 ГПК законосъобразно въззивният съд е направил извод за недопустимост на частната жалба. Следователно обжалваното определение на Апелативен съд Велико Т. е правилно, постановено при съобразяване със съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 198 от 10.05.2012г. по в. ч. гр. дело № 240/2012г. на Апелативен съд Велико Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.