4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
гр. София, 12.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 67 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], С., срещу решение № 1825 от 19.11.2012г. по т.д. № 656/2010г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 2631/31.05.2010г. по гр.д. № 1030/2007г. на Софийски градски съд и касаторът е осъден да заплати на основание чл.82 от ЗЗД на З. М. сумата от 208 000 евро- обезщетение за неизпълнение на задължения по договор за наем на банкова касета от 04.11.2003г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът, З. С. М., С., сочи, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, а при евентуалното му допускане, се иска потвърждаване на атакувания акт. Моли да му бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски съобразно представения списък на разноските по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел във връзка с проникването в трезора на банката – касатор от неизвестни извършители, посредством разрушаване на пода на трезорното помещение, при което са отнети оставените за пазене парични знаци в банкови касети, че банката не е изпълнила задължението си да пази с грижата на добър стопанин оставените от ищеца парични знаци в наетата касета по сключения между страните по спора договор за банкова касета, от което за ищеца – ответник по касацията, са настъпили вреди в размер на 208 000 евро, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължението на банката и са били предвидими към момента на възникване на задължението. Въз основа на заключенията на техническата експертиза е направен извода, че обособяването на помещение от сградата на банковия клон и използването му за трезор е извършено в нарушение на разпоредбите на чл.9, т.6, чл.19, т.1, т.2 и т.6 от Наредба № I -171 за организацията и контрола по обезпечаването на сигурността на банковите и небанковите финансови институции, съгласно които, след снемането на персонала за нощна физическа защита, банката е следвало да модернизира изградената до този момент сигнално- охранителна система и да постави на вратата на банковия трезор магнитен или механичен контакт, както и сеизмичен детектор, реагиращ на взрив, пробиващи абразивни и термични инструменти. Охраната на стените, пода и тавана е следвало да се извърши със сеизмични детектори, както и такива детектори да се поставят на сейфовете в трезора, като външните стени и пода на трезорното помещение, граничещо с помещение, което не се контролира с охранителна система, е следвало да се усили. Според решаващия състав, ищецът по несъмнен начин е доказал, че на 02.03.2004г., след банкова операция /обмен на долари в евро/ и след получен паричен заем е оставил в наетата от него банкова касета сумата от 208 000 евро, която при извършената взломна кражба в трезора е била противозаконно отнета от неизвестни извършители. Правните изводи на въззивната инстанция са направени въз основа на фактическите констатации, приети на база не само на изслушаните свидетелски показания, но и въз основа на анализа на записите от охранителните камери, извършен от вещо лице /42 броя видеокасети/, при което е установено, че с получената от ищеца в броячното помещение на банката сума от 208 000 евро, същият е влязъл в коридора, водещ към трезора, след което се е върнал в броячното помещение и е върнал на касиерката обратно празната найлонова торба, в което са били поставени банкнотите. Посочено е, че след този момент, въз основа на записите на камерите на банката не се установява ищецът или упълномощеното от него лице за достъп до наетата банкова касета, да са посещавали трезора на банковия клон за времето до извършването на взломната кражба, при която е разбита и банковата касета на ищеца.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че в обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по значимите за изхода на делото, правни въпроси: 1. Трябва ли страната, която твърди, че е оставила в наета от нея банкова касета парична сума, за която твърди, че не се намира в касетата, да докаже при условията на главно и пълно доказване, че е оставила в банковата касета, твърдяната от нея парична сума?; 2. Трябва ли съдът да формира изводите си по основния спорен факт по делото – дали и кога ищецът е оставил в касетата си сума от 208 000 евро въз основа на съвкупната преценка на всички доказателства по делото?; 3. Допустимо ли е да се доказват със свидетели договор за банкова касета и договор за заем, които са на стойност над 1000 лева, съответно 5000 лева?; 4. Допустимо ли е да се доказват със свидетели погасяване на установени с писмен акт парични задължения?; 5. Противопоставим ли е на банката договор за заем без достоверна дата, по който тя не е страна, преди представянето му на съда?; 6. Претърпял ли и наемателят на банков сейф, при положение, че оставеното за пазене в касетата имущество е принадлежало на трето лице?
Поддържа, че формулираните правни въпроси са разрешение от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС- чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като последният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпросът дали ищецът е оставил в банковата касета процесната парична сума и извършена ли е съвкупна преценка на доказателствата по делото относно установяването на този факт касаят правилността на възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка и обсъждането на доказателствения материал по делото. Оплакванията по отношение на извършената от апелативния съд преценката на събраните по делото доказателства и направените въз основа на това фактически изводи относно оставянето на банкнотите в банковия сейф не могат да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касиране на обжалваното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация. Ето защо, с оглед разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на първите два формулирани от касатора въпроса не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Останалите релевирани от жалбоподателя въпроси във връзка с правоотношенията, произтичащи от сключени от ищеца с трети лица предварителен договор за продажба и договор за заем, вкл. и за произхода на сумите, които ищецът е оставил в наетия от него банков сейф, не са включени в предмета на спора и не обуславят изхода на делото. От значение за ангажиране на договорната отговорност на банката по чл.82 ЗЗД по сключения договор за наем на банкова касета е единствено дали паричната сума е била оставена от ищеца за съхранение в нея и налице ли е неизпълнение на задълженията на банката да осигури с грижата на добрия търговец опазването на депозираните в трезора вещи. С оглед относителния характер на облигационните отношения, които имат действие само по отношение на страните по тях, освен ако законът не е предвидил друго -чл.21, ал.1 ЗЗД, ирелевантни за правоотношението между страните по делото са договорните отношения на ищеца с трети лица и те не могат да бъдат противопоставени на ищеца във вътрешните му отношения с банката по договора за наем на банкова касета.
Липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК – правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да е необходимо обсъждане от съда на наведените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
С оглед изхода на спора, на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените от него разноски за един адвокат /чл.78, ал.1 ГПК/ в размер на 2000 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1825 от 19.11.2012г. по т.д. № 656/2010г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма], С., ЕИК[ЕИК], да заплати на З. С. М., ЕГН [ЕГН], направени за настоящото производство разноски в размер на 2000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.