О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 12.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №4986/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на О. Д. Т. ,чрез пълномощник адв.К. Г. срещу решение №1139 от 06.06.2016г. по в.гр.дело № 2809/2015г. на Софийски апелативен съд , с което макар с други мотиви, е потвърдено решение №1933 от 21.03.2015г по гр.д. 13432/2012г на Софийски градски съд. Отхвърлен е бил иск на касаторката срещу ответника В. Г. Ш. да заплати сумата 32 286,50 лв ,представляваща получени от него по силата на договор месечни наемни вноски от наемателя на имот , собственост на ищцата , за периода 21.04.2005 – 31.12.2009г Първоинстанционният съд е приел сумата за получена от ответника и че е била дължима по договор за услуга, съгласно чл. 79 ал.1, във вр. с чл. 261, ал.1 във вр.чл. 258 ЗЗД, като е отхвърлил иска поради изтекла погасителна давност. Въззивният съд , като е квалифицирал отношението като договор за поръчка , чл. 79, ал.1 във вр. чл.284,ал.2 ЗЗД , е приел иска за неоснователен ,тъй като доверителката е освободила довереника от задължението да даде сметка за получените месечни наемни вноски, доколкото договорът за наем ,с неговите два анекса,е бил сключен в негова полза (чл. 22 ЗЗД).
В изложението по допускане на касационно обжалване посочва основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по два процесуалноправни въпроса : за задължението на въззивния съд да укаже доказателствена тежест по отношение на относимите факти , да даде указания съгласно чл.146 ал.1 т.4,5 ГПК , когато с решението си дава нова правна квалификация , различна от докладваната по реда на чл. 146 ГПК Изтъква се ,че първоинстанционният съд е дал квалификация на предявения иск чл. 79 ал.1, във вр. с чл. 261, ал.1 във вр.чл. 258 ЗЗД – неизпълнение на договор за изработка , докато въззивният съд е дал правна квалификация чл. 79, ал.1 във вр. чл.284,ал.2 ЗЗД , договор за поръчка ,поради което е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса : може ли въззивният съд да даде защита на субективно право по начин ,различен от искането на ищеца ,давайки нова квалификация на иска ,без нов доклад ,без оплаквания във въззивната жалба. Сочи се противоречие с ТР№1/2013г по т.д№1/2013 ОСГТК , решение № 69/2015г по гр.д №4941/2014г ІІІ г.о и определение №66/2015г ІІІ г.о на ВКС .
Поставя се като правен въпрос нищожно ли е съдебно решение ,в което мотивите са кратки , или липсват. Защитата счита ,че не са анализирани доказателствата , само са посочени и същите не са описани подробно .Не са изложени фактически и правни съображения ,които да позволят преценка на крайните изводи. Изтъква се противоречие с указанията по т.18 от ТР №1/2001г по т.д №1 / 2000г на ОСГК.
От ответника В. Ш. , чрез адв. Ст С. е постъпил отговор ,с който се оспорва основанието за допускане на касационната жалба до разглеждане . Тезата за липса на мотиви не държи сметка за очевидния факт , че въззивният съд е изложил мотиви – макар и не по всички доводи на ответника по жалбата Ш. , но по всички доводи и твърдения на ищцата .Фактическата обстановка е била представена с исковата молба , квалификацията не е пречка за ищцовата страна да ангажира доказателства. Въззивният съд е допуснал и доказателствата , поискани от нея с въззивната жалба. Оценена е доказателствената съвкупност. Съдържанието на решението опровергава твърдението за липса на правни изводи , макар и ответникът също да не е съгласен с част от тях. Съображенията за допускане до обжалване са защитни аргументи ,които повече прилягат на ответника , не на ищеца . Претендират се разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Решението е валидно и допустимо. Искът е разгледан на предявеното основание ,разглеждането му е намерило израз в постановяване на мотивирано решение . Променената правна квалификация изразява задължението на въззивния съд да приложи материалния закон , тъй като е съд по съществото на спора .
По настоящето дело , във фазата по въззивно обжалване на първоинстанционното решение , служебното начало не би могло да намери израз по начина , поддържан от защитата на касаторката .В мотивите на обжалваното въззивно решение изрично е изтъкнато , че обстоятелствата на които се основава предявения иск, квалифициран по чл. 79, ал.1 във вр. чл.284,ал.2 ЗЗД , са били изложени в исковата молба и уточнени в хода на производството пред първа инстанция.Изтъкнато е ,че от ответника своевременно са били направени правопогасяващите и право изключващите възражения ,като всички факти са били предмет на доказване от страните.
Тази констатация на въззивния съд , ако се оспорва от жалбоподателката , би следвало обосновано и конкретно да насочи въпроса в изложението към тези релевантни обстоятелства, за които указания не са давани, или дадените са били погрешни, поради което решаващият съд е имал задължение да прояви указаната в ТР № 1/2013г ОСГТК активност , но не го е сторил .
Необходимата в тази връзка конкретност липсва във въпроса и обосновката му . Първоинстанционният съд е направил конкретен доклад , като в открито съдебно заседание на 20.12.2013г е разпределил доказателствената тежест за спорните обстоятелства от фактическа страна , включително по правоизключващите възражения на ответника , които са били поддържани евентуално. Правилата на доказателствената тежест не са се променили пред втора инстанция .
Тезата в касационното изложение е , че при променената по делото квалификация на иска се дължат указания относно доказателствената тежест по релевантните факти като цяло ,че недаването им свидетелства за процесуално нарушение ,но така накърняването на правото на защита се възприема абстрактно от защитата на касатора . В противен смисъл е даденото в ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК разрешение, според което доклад въззивният съд не прави, а указания до страните за възможността да предприемат процесуални действия е длъжен да даде , но ако има обективно основание да прецени , че в следствие на неправилна квалификация са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, или доказателствената тежест. Възможност на страната следва да се укаже ,или даде също така , когато доказателстената тежест се променя с оглед възприетата от въззивния съд друга квалификация на иска. Когато фактическият корпус на спора е зададен своевременно и квалификацията не води до промяна в тежестта за доказване относно релевантни обстоятелства , когато се касае за вече установени и обсъдени факти , независимо в резултат на чии доказателствени усилия е станало това, от решаващо значение са указанията и разясненията,дадени в т.2 от ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК, че задължението за указания не е безусловно произтичащо от променената квалификация, а е израз на съчетаното приложение на основните начала на гражданския процес .
Въззивният съд е допуснал на ищцата исканите от нея доказателства с въззивната жалба на основание чл. 266 ал.3 ГПК и ги е обсъдил в решението си. Въззивният съд обаче е направил различни правни изводи от обстоятелства,които са били въведени от страните и доказвани от тях по общите правила за доказателствената тежест.Неговите изводи за естеството на правоотношението сочат към от подвеждането им под уредбата на договора за поръчка , а не като договор за услуга, като са взети предвид доказателствата за факти , въведени с възражение от ответника ,но решаващо за изводите на съда е съдържанието на дадено изрично пълномощно и признанието на ищцата в нейни обяснения по реда на чл. 176 ГПК. При пълномощия, които ищцата е оспорвала да е давала, но съдът е приел за установени въз основа на представеното нотариално заверено пълномощно; при дадените от ищцата обяснения , съдържащи признание за основанието да не иска отчет от ответника за получения наем , въззивният съд е достигнал до извод ,че се касае за договор , по силата на който ответникът е получавал наемната цена за имота от наемателя за процесния период 21.04.2005г – 31.12.2009г, като уговорката е не да я получава само фактически и да я носи на ищцата , а да я получава за себе си. Касаело се е за възложени правни, а не фактически действия, което е обусловило различната квалификация. Договорът за наем е разгледан като такъв в полза на трето лице, ползващият се е Ш.. В системата от правоотношения договорът за поръчка е имал значението на „валутно” правоотношение, субекти по което са уговарящият – в случая ищцата и третото за наемното отношение лице , в случая ответникът по иска . Въззивният съд е приел основанието при възлагането да е било за погасяване дълг към него.Поради това решаващо е изтъкнато ,че доверителят безвъзвратно е освободил довереника от задължението да даде сметка и предаде полученото по поръчката – събрани вноски от наем на имот, собственост на ищцата , тъй като доверителката е имала насрещни парични задължения към Ш. , произтичащи от правото му да бъде възнаграден за оказвана от него правна помощ и съдействие на ищцата и нейното семейство,като доверен техен доверен адвокат .
Не е налице противоречие с вече установената задължителна практика на ВКС, намерила израз в ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г. ОСГТК по въпрос следвало ли е при горните обстоятелствата по делото въззивният съд служебно да направи доклад , да даде указания в доказателствена насока . Съгласно т.2 от ТР №1/09.12.2013г ОСГТК, за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/.Съдът не е имал и задължение служебно да събира други доказателствата в подкрепа или опровержение на факти ,свързани с твърденията на ищеца. Във въззивната жалба ищцовата страна,понастоящем касатор , се е позовала на чл. 266 ал.3 ГПК и е поискала събирането на доказателства – назначаване на счетоводно- икономическа експертиза , която да провери банковите преводи по сметка на ответника .Искането е уважено от въззимния съд , тъй като в нарушение на процесуалните правила СГС е отказал допускането на тези доказателства. Искът е отхвърлен не защото ищцата не е доказала твърденията си относно фактите . Според твърденията на ищцата , между страните е било договорено ответникът Ш. да получава наема от собствения й апартамент. Във въззивната жалба също е било изтъкнато това обстоятелство , като безспорно. При посочените в исковата молба конкретни обстоятелства , както и при тези , които ответникът е изтъкнал във възраженията си и съдът е приел за доказани , въззивният съд е установил договор с друго съдържание , като е преценил доказателствата по делото .
Не е налице и противоречие с Решение № 69/2015г по гр.д №4941/2014г, ІІІ г.о на ВКС , изтъкнато от защитата Същото дава отговор на друг правен въпрос , налице ли е пречка съдия , постановил обезсилено на основание чл.270, ал.3 ГПК съдебно решение като постановено по непредявен иск, да участва в разглеждането на делото след въщането му за ново разглеждане и налице ли ще е недопустимост на решението.Противоречие не е налице и с посоченото определение №66/2015г на ІІІ г.о,което препраща към указанията в ТР №1/09.12.2013г ОСГТК и на практика ги прилага , както е сторил и въззивния съд .
Също така , посочените вече съображения на Софийски апелативен съд свидетелстват за наличие на мотиви, а не за липсата им , както поддържа касаторката в обосновка на втория си въпрос – има ли валидно решение , след като няма мотиви .
Несъгласието на страната с мотивите на съда при обосновка на основание за допускане до касационно обжалване не може да намира израз във формулиране на процесуалноправен въпрос , състоящ се в игнорирането на съдържащи се в решението мотиви , като се твърди липсата им . Въззивният съд е изложил съображения за естеството на договора между страните , за основанието ответникът да получава наема от наемателя на имота за себе си , а не да го носи на ищцата (както е приел първоинстанционния съд) и не за да го отчита на последната .Въззивният съд изрично е посочил доказателствата, които са обосновали изводите му. Оспорват се доказателствените изводи на съда, което поначало не може да обоснове допускане до касационно обжалване по правен въпрос . Във връзка с правните изводи на съда по прилагане на материалния закон,въпрос в изложението не е формулиран
На ответника по касационната жалба В. Г. Ш. следва да се присъдят разноски , установени в размер на 900 лева за адвокатска защита .
Воден от горното , Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1139 от 06.06.2016г. по в.гр.дело № 2809/2015г. на Софийски апелативен съд
Осъжда О. Д. Т. ,ЕГН [ЕГН] ,от [населено място] , да заплати на В. Г. Ш. от [населено място] сумата 900 лева разноски в настоящето производство .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .