О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 15,07, 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 13.07. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ХИТРОВ
ДАРИЯ ПРОДАНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 449/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Д. Х. Д. , чрез адвокат В, с вх. № 842/06.04.2010 год. на Софийския окръжен съд срещу определение № 69 от 05.03.2010 год. по ч.гр.д. №151/2010 год. на Софийския окръжен съд, ГО, с което е потвърдено разпореждане №254 от 11.12.2009 год. по ч.гр.д. №1056/2009 год. на Ботевградския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по смисъла на чл.417 ГПК и изпълнителен лист. С обжалваното определение Софийският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е нередовно по смисъла на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1,т.4 ГПК- липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава искането.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.410, ал.2 във вр. с чл.129 ал.2 ГПК- след като районният съд е констатирал, че заявлението е нередовно от външна страна, е бил длъжен да съобщи на кредитора да отстрани нередовностите му. Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Формулира като значим за изхода на делото въпроса „Ако заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 във вр.с чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, може ли същото да бъде оставено без движение на основание чл.129, ал.2 ГПК”.
Ответницата оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната касационна жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Не са налице допълнително подържаните основания за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Първото подържано основание предпоставя противоречие в практиката на съдилищата по формулирания правен въпрос, установено с влезли в сила съдебни актове. Частният жалбоподател не е представил такива. Соченото разпореждане №12 от 12.10.2009 год. по гр.д. №821/2009 год. на Ботевградския районен съд е обжалваемо, като няма данни дали е настъпил неговият стабилитет, т.е дали разпореждането за връщане на частната жалба срещу него е влязло в сила. На второ място, с него не се разрешава поставеният правен въпрос за изискването за редовност на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410, ал.2 ГПК и последиците от неспазване на това задължение. Действително, че с това разпореждане съдът е отхвърлил заявлението на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу същата длъжница, на същите основания, но не поради нередовност на заявлението, а поради не представяне на оригиналите на сочената декларация и Запис на заповед. Но различното възприемане на правопораждащите за задължението факти и обстоятелства не означава формиране на противоречива съдебна практика.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разрешаването на поставения процесуалноправен въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, само ако по него няма трайно установена съдебна практика на ВКС. Съобразно нея по силата на препращащата норма на чл.410, ал.2 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Съдът, обаче не е длъжен да указва на заявителя да отстранява нередовността на заявлението си и на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК той се произнася едновременно по редовността и основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/вж. определение №30 от 16.12.2009 год. по ч.т.д. №361/2008 год. на ВКС, І Т. О./.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 69 от 05.03.2010 год. по ч.гр.д. №151/2010 год. на Софийския окръжен съд, ГО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: