1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
С., 17.05. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1272 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. И. Г., понастоящем във В. затвор, лично и чрез служебно назначения особен представител адв. М. Д. от АК-В., против въззивно решение № 217 от 03.06.2010 г., постановено по в.гр.д. № 221/2010 г. на Врачанския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 2 от 04.01.2010 г. на Врачанския районен съд, постановено по гр.д. № 1727/2009 г., е отхвърлен предявеният от К. И. Г. срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, т. 2 З., за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. в резултат на незаконно обвинение.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният иск за причинените му неимуществени вреди, с правно основание чл. 2, т. 2 З., съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а също така е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят е конкретизирал два въпроса, а именно може ли да се приеме за незаконно „задържане под стража”, взето като мярка за неотклонение, когато тази мярка е заменена с по-лека, без да са налице изменения на обстоятелствата и има ли правомощия Прокуратурата да прекрати наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, при вече инициирано производство по чл. 369 НПК/отм./. Представени са съдебни решения : решение № 1056 от 03.11.2008 г. по гр.д № 3760/2007 г. на І ГО на ВКС, решение № 493 от 16.12.2008 г. по н.д. № 519/2008 г. на ІІ НО на ВКС, решение № 426 от 24.09.2008 г. по в.гр.д. № 468/2008 г. на П./обезсилено с решение на ВКС/ и решение № 642 от 11.12.2008 г. по в.гр.д. № 573/2008 г. на П..
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на РБ, не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен оценяем иск по чл. 2, т. 2 З., с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 2, т. 2 З., въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България, тъй като наказателното производство срещу К. И. Г. е прекратено поради изтекла давност и наказателното преследване срещу него не е могло да се реализира.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3. ГПК.
И. от жалбоподателя правен въпрос – незаконна ли е мярката за неотклонение „задържане под стража”, когато тя е заменена с друга по-лека, без изменение на обстоятелствата, е неотносим към настоящия случай. Това е така, защото въпросната мярка за неотклонение е изменена при наличието на нови обстотелства, а именно спиране на производството по делото за установяване на неизвестни извършители, съучастници на обвиняемия. Това обстоятелство не признава незаконен характер на мярката за неотклонение „задържане под стража”. Вторият изведен от жалбоподателя въпрос относно правомощията на Прокуратурата да прекратява наказателното производство при условията на инициирано производство по чл. 369 НПК/отм./, е също неотносим към настоящото производство, тъй като постановлението на прокурора по чл. 243, ал. 1 НПК подлежи на инстанционен контрол съгласно ал. 3 на същата разпоредба, което не е сторил касаторът, а настоящата инстанция в касационното производство не може да осъществява съдебен контрол на тези актове на прокурора по НПК.
По тези съображения следва да се приеме, че касаторът не е извел правен въпрос от материално или процесуално естество, обусловил изхода на делото като главно основание за приложното поле на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на трите алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3, за да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване. В случая такъв въпрос от материално или процесуалноправно естество не е изведен от касатора, по който се е произнесъл въззивния съд и който въпрос се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, което основание в случая е заявено бланкетно. Напротив, в случая по приложението на чл. 2, т. 2 З. съдебната практика е еднозначна, че не следва да се ангажира отговорността на държавата в случаите, когато наказателното производство е погасено по давност, освен когато производството е продължило по искане на обвиняемия и то е приключило с оправдателна присъда, в какъвто смисъл е и задължителната практика на ВКС, съгласно ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т.8. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В заключение, липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 217 от 03.06.2010 г., постановено по гр.д. № 221/2010 г. на Врачанския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 4302 от 22.06.2010 г. на К. И. Г., понастоящем във В. затвор.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: