5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
гр. София, 20.07.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2740/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. А. – чрез пълномощника й адв. Й. Д., срещу въззивно решение № 877 от 30.04.2015 г., постановено по гр. д. № 283/2015 г. на Софийски апелативен съд, 10 състав. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение по гр. д. № 11716/2013 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от В. А. против ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 40 000 лв. до сумата 200 000 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна в обжалваната част с присъждане на претендираното обезщетение, ведно с разноските. Касаторката изразява несъгласие с изводите на въззивния съд, че сумата 60 000 лв. е достатъчна за обезщетяване на неимуществените вреди, които е претърпяла в резултат на увреждащото пътно – транспортно произшествие, и че не се следва по-голям размер на обезщетението поради недоказаност на причинно – следствената връзка между произшествието и твърдяната от нея травма на зъбите. Поддържа, че въззивният съд не е взел предвид всички обстоятелства от значение за справедливия размер на дължимото обезщетение и не е съобразил свидетелските показания по делото, от които се установява, че в продължение на 5-6 месеца след произшествието е била неподвижна на легло и по тази причина е било невъзможно да се диагностицира и документира претърпяната при произшествието зъбна травма. Като основание за неправилност на решението се сочи и незаконосъобразно намаляване от въззивния съд на размера на обезщетението за неимуществени вреди със сумата 14 022.90 лв., изплатена доброволно от ответника – застраховател за покриване на имуществените вреди от произшествието /разходи за лечение/.
В жалбата и в самостоятелно изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката е формулирала следните въпроси, които счита за обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК : 1. Имуществените вреди, представляващи разходи за лечение, които са платени от застрахователя, приспадат ли се от размера на обезщетението за неимуществени вреди или то се определя по справедливост и се дължи отделно и в пълен размер; 2. Допустимо ли е доказването на травматични увреждания и причинно – следствената им връзка с деликта да се извършва с всички доказателствени средства по ГПК или страната е ограничена само до писмени доказателства; 3. Съставянето на писмени доказателства ограничено ли е във времето непосредствено след деликта или е допустимо да бъде извършвано и в по-късен етап. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона. В касационната жалба, без да формулира конкретен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, касаторката се е позовала на противоречие на обжалваното решение със задължителната съдебна практика в ППВС № 4/1968 г. и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, І т. о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касация ЗД [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Д. А. против ЗД [фирма] пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 40 000 лв. до 200 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищцата при ПТП на 17.09.2011 г., е необходима и достатъчна сумата 60 000 лв., която следва да бъде намалена на основание чл.51, ал.2 ЗЗД с 10 %, съразмерно на установения по делото принос на пострадалата, изразяващ се в пресичане на пътното платно на неопределено за целта място. Въззивният съд е преценил, че от определеното обезщетение следва да се приспадне сумата 14 022.90 лв., изплатена доброволно от застрахователя на ищцата като застрахователно обезщетение за същото застрахователно събитие. При определяне на обезщетението съдът е съобразил момента на настъпване на вредите, вида и характера на получените телесни травми, търпените по повод на тях болки и страдания и лимитите на гражданска отговорност в страната към момента на увреждането. Претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение в размер на сумата 200 000 лв. във връзка с причинена при произшествието травма, изразяваща се в избиване, разклащане и счупване на 10 бр. зъби с последвали усложнения, е счетена за неоснователна. След преценка на събраните по делото писмени и гласно доказателства и на заключението на изготвената в първоинстанционното производство съдебно – медицинската експертиза решаващият въззивен състав е приел, че не може да се направи категоричен извод твърдяната зъбна травма да се намира в причинно – следствена връзка с произшествието от 17.09.2011 г., реализирано по вина на застрахования в ответното дружество водач на превозно средство. В тази насока съдът е акцентирал върху констатациите на вещото лице от медицинската експертиза, че липсва медицинска документация за зъбния статус на ищцата преди произшествието и че в съставената при приемането й за лечение в болница „Пирогов” документация не е отразено пострадалата да е имала травма на зъбите.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Първият въпрос в изложението – за възможността изплатеното от застрахователя обезщетение за имуществени вреди да се приспадне от обезщетението за неимуществени вреди, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК да е от значение за изхода на делото. Въпросът е формулиран с оглед твърдението на касаторката, че застрахователят й е изплатил доброволно сумата 14 022.90 лв. за обезщетяване на имуществените вреди от разходи за лечение по повод на получените при произшествието травми. В мотивите към въззивното решение обаче въззивният съд е приел, че посочената сума следва да се приспадне от определеното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като е изплатена от застрахователя по повод на същото застрахователно събитие, без да прави извод, че плащането е предназначено за покриване на имуществени вреди от събитието. При този извод на въззивния съд въпросът дали обезщетението за имуществени вреди може /следва/ да се приспада от определеното по правилото на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди не е обуславящ за частичното отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК.
Не могат да се квалифицират като значими за изхода на делото и другите два въпроса, свързани с доказването на получените в резултат на увреждащото произшествие телесни травми. В мотивите към въззивното решение не се съдържат изводи, че доказването на травматичните увреждания и причинно – следствената им връзка с увреждащото ПТП е ограничено само до писмени доказателства, респ. че съставянето на писмени доказателства за получените травми е ограничено във времето непосредствено след деликта. За да отхвърли иска по съображения за недоказаност на твърдяната от касаторката зъбна травма, въззивният съд е анализирал в съвкупност доказателствата по делото – писмени, гласни и заключение на медицинска експертиза, и в резултат на съвкупната им преценка е достигнал до извода, че не е доказано описаната в исковата молба травма на зъбите да е настъпила като последица от процесното ПТП. Частичното отхвърляне на иска не е обусловено от разрешаване на формулираните в п.2 и п.3 на изложението въпроси, а от преценка на доказателствата по делото, поради което и по отношение на тези въпроси не е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е обстоятелството, че касаторът се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, без да твърди, че същите са от значение и за развитието на правото. Според задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Освен, че не е въвела надлежно основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторката не е изложила аргументи по какъв начин касационното разглеждане на поставените с изложението въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а това препятства преценката дали поддържаното основание за достъп до касация е осъществено.
Твърдението в касационната жалба, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС, без посочване на конкретен правен въпрос, по отношение на който се проявява противоречието, не обвързва касационната инстанция със задължение да обсъжда основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 283/2015 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 877 от 30.04.2015 г., постановено по гр. д. № 283/2015 г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, в обжалваната част, с която е потвърдено решение по гр. д. № 11716/2013 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от В. А. против ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 40 000 лв. до 200 000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :