3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 24.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 597/2011 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОСЗ”С.” чрез процесуален представител В. В. срещу решение от 17.02.2011 г. по гр.д. Nо 892/2010 г. по описа на Софийски окръжен съд съд, с което е оставено в сила решение № 180 от 08.06.2010 год. по гр.д. № 251/2007 год. на Самоковски районен съд, с което е признато по отношение на ОСЗ”С.” на основание чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Е. Д. Р., П. Д. Ч., З. Д. Я., Г. Д. Ч., П. Т. Б., Н. Т. Б., К. Т. Р., И. Т. З., Л. П. Д., А. З. В., Г. П. Б., В. П. К., З. П. Б. и Н. П. К. /Б./, общо на седем имота, представляващи гора и пасбища в горския фонд.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Моли се за отмяна на въззивното решение.
В приложеното към жалбата изложение относно основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, касаторите само са посочили, че с решението си въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, без изрично да формулират разгледания от съда въпрос.В жалбата са изложени оплаквания за процесуални нарушения, които са основание за касационно обжалване, но не и за допустимост на касационното обжалване.Въпреки изложените твърдения, жалбоподателят не е посочил кой е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разглеждане от касационната инстанция би попаднало в хипотезата на т. 1, т.2 и 3 на ал. 1 от чл. 280 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Основанията, на които се позовава касаторът единствено възпроизвеждат законовия текст, без да са посочили изрично кой е процесуалният или материалният въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и за който практиката на съдилищата следва да бъде променена с оглед развитието на правото. Съдът не може да извлече служебно въпроса, като изходи от изложението на страната. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало, което е недопустимо. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично, за да е налице една от хипотезата по точки 1 ,2 или 3 от чл.280 ал.1 ГПК. Самото непосочване на правен въпрос по визирания начин е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл.280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.02.2011 г. по гр.д. Nо 892/2010 г. по описа на Софийски окръжен съд съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: