О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 28.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.09. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1190 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, ГПК по повод постъпила касационна жалба от „М. ” [населено място], чрез адвокат С. Б., с вх.№ 6823/24.08.2011 г., подадена чрез куриерски услуги на 22.08.2012 г., срещу решение №1184/06.07.2011 г. по т.д.№272/2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение №860 от 15.09.2010 г. по т.д.№1415/2009. на Софийския градски съд, VІ ТО, 5 състав, с което на основание чл.51, ал.4 ЗМТА във вр. с чл.4 от Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения е признато и допуснато изпълнение на арбитражно решение на Международен арбитражен съд на Международната търговска камара по д.№15514/FM ”Е.” Г. срещу [фирма] [населено място], [улица] от 04.08.2009 г на едноличен арбитър. Софийският апелативен съд е възприел изводите на градския съд, че решението по арбитражното дело е постановено по частно-правен спор, възникнал по повод изпълнение на сключени между страните договори за покупко-продажба, с включена арбитражна клауза, обуславяща компетентността на МА на М. с място на арбитража в [населено място]. Настоящият касатор и ответник по делото е бил надлежно уведомен за арбитражното производство и е взел активно участие в арбитражния процес, поради което не са налице предпоставките на чл.V.1.б.”а” и „б” от Конвенцията за постановяване отказ за признаване и изпълнение. На основание чл.121 КМЧП, към който препраща чл.51, ал.2 ЗМТА, при постановяване на решението си за признаване и допускане на изпълнението на арбитражното решение, съдът не навлиза в разглеждане на съществото на спора.
Касаторът твърди,че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда доводи, че не е бил редовно уведомен за арбитражното производство чрез законния му представител, както и доводи по съществото на спора пред арбитражния съд- липсата на доказателства за доставката и предаването на „стоката”, нарушени са основни принципи на българското процесуално право и др. Подържа, че единственият порок на решението е неговата „необоснованост”, представляваща основание за касационно обжалване, поради което чл.280 ГПК не намира приложение. Твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с т.12 на ТР1/2001 г. и с т.1 от ППЛ7-1965 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът оспорва касационната жалба оспорва, като твърди, че не са изложени никакви основания за достъп до касация, а по същество- нейната основателност, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол- основното- формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, разрешен с обжалваното решение при наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Касаторът [фирма], [населено място] въобще не е посочил такива въпроси, поради което не е налице общото основание за селектиране на касационната жалба. Той допуска смесване на основанията за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК с тези за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Преповтаряните доводи за необоснованост на решението, съдържащи се в изложението към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, могат да се квалифицират като основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които нито могат да бъдат пречка за произнасяне на съда по реда на чл.288, във вр. с чл.280 ГПК, нито да представляват същевременно и основания за допускане на касационно обжалване. По твърдяната необоснованост на обжалваното решение ВКС може да се произнесе, само ако касационната жалба бъде допусната до касационен контрол при наличие на основанията за това, в което производство съдът не може да действа служебно/ арг. от чл.284, ал.3 ГПК/.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация, което би могло да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с т.12 на ТР т.12 на ТР1/2001 г. и с т.1 от ППл7-1965 г. Необосноваността е предвидена като самостоятелно основание за касационно обжалване в чл.281,т.3 ГПК. Задължението на въззивния съд да обсъди посочените от страните доводи и отменителни основания произтича от закона, поради което евентуалното му отклонение от това задължение би представлявало процесуално нарушение/ арг. от чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК/, но не и основание за достъп до касация.
Независимо от изхода на делото в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не е доказал извършването им пред касационната инстанция.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1184/06.07.2011 г. по т.д.№272/2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение №860 от 15.09.2010 г. по т.д.№1415/2009. на Софийския градски съд, VІ ТО, 5 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: