О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
гр. София, 29.09.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 23 септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2222 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на Ж. С. Л. от Б. срещу определение № 674/14.02.2014 г. по в.ч.гр.д. №872/2013 на Благоевградси окръжен съд, ГК, с което е потвърдено разпореждане № 5252 от 28.06.2013 г. г. по гр.д. №1493/2012 г. на РС-Благоевград , с което е върната като подадена след срока по чл.259 ал.1 ГПК въззивна жалба на същия жалбоподател срещу постановеното по първоинстанционното дело решение, с което е уважен искът по чл.422 ГПК на П. К. Д. срежу жалбоподателя за сумата от 20 000 лева.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба П. К. Д. изпраща отговор на същата, в който изразява становище за липса на основания за допускане на касациянейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на разпоредбата на чл. 259 ал.1 във връзка с тази на чл.47 ал.2 ГПК. Констатирал е, че при направен опит за връчване на препис от първоинстанционното решение на адреса на ответника, посочен по делото същият не може да бъде намерен на последния, което е надлежно удостоверено от лицето по връчване на призовките. Това е наложило връчването да стане по реда на чл.47 ал.2 ГПК чрез залепване на уведомление на входната врата на дома му на 09.04.2013 г., а въззивната жалба е подадена в съда на 27.06.2013 г., т.е след изтичането на двуседмичния преклузивен срок за това, съгласно чл.259 ал.1 ГПК. Ето защо и на основание чл.262 ал.2,т.1 ГПК последната е върната от първоинстанционния съд като подадена след изтичането на срока за обжалване.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове наличие на основание за допускане до касация касаторът е длъжен да формулира правни въпроси, с оглед преценката им по допълнителните критерии за това, визирани в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК. Липсата на зададен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос от значение за изхода по спора е пречка за допускане до касационно обжалване, доколкото ВКС няма задължение по своя инициатива да извлича и формулира такива въпроси от оплакванията за незаконосъобразност на жалбоподателя, тъй като това би било в несъответствие с принципа на диспозитивното начало и равнопоставеност на страните в гражданския процес. Ето защо след като в случая от страна на жалбоподателя липсват формуларани правни въпроси, а в изожението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК се повтарят единствено само оплакванията за процесуална незаконосъобразност, изложени в съдържанието на самата частна жалба, то няма как да се извърши преценка за допускане до касация, което само по себе си е и пречка за това.
В полза на ответника по частната жалба не следва да се присъждат такива, доколкото няма данни за разходи направени от негова страна в настоящото производство пред ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 674/14.02.2014 г. по в.ч.гр.д. №872/2013 на Благоевградси окръжен съд, ГК, с което е потвърдено разпореждане № 5252 от 28.06.2013 г. г. по гр.д. №1493/2012 г. на РС-Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.