О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
Гр.С., 03.09. 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря ……….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.2407 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. З. срещу решение №.61/18.02.16 по г.д.№.279/15 на Окръжен съд Пазарджик.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че не са налице предпоставките на чл.251 ГПК за тълкуване на постановеното от него решение №.441/6.07.15 по г.д.№.279/15 – с което реш.№.783/24.10.14 по г.д.№.4370/13 на Пазарджишки районен съд е отменено в частта, с която Ю. Стриков е осъден да плати на основание чл.50 ЗЗД солидарно с Ц. З. на [фирма], [населено място], 21785лв., ведно с лихви и разноски, отхвърлил е предявения срещу него иск с правно основание чл.50 ЗЗД за горната сума и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част /т.е. в частта, с която Ц. З. е осъдена да плати на [фирма], [населено място], на основание чл.50 ЗЗД 21785лв., ведно с лихви и разноски/ – и е отхвърлил молбата за тълкуването му. Посочил е, че нуждата от тълкуване възниква, когато актът е неясен, като при извършването му следва да се изхожда от мотивите на решението, а не да се извършва нова преценка на доказателствата. В случая се иска тълкуване на диспозитив на решение, като се излагат доводи за недопустимост на съдебния акт, които са предмет на инстанционен контрол и не могат да се обсъждат в производство по чл.251 ГПК. Същевременно, диспозитивът е ясен и недвусмислен, волята на съда е изразена ясно и еднозначно, поради което и не се налага тълкуване на решението от постановилия го орган.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС /ППВС 1/53, реш.№.769/17.01.11 по г.д.№.236/10, ІІІ ГО на ВКС/ и е противоречиво разрешаван от съдилищата: „ясен и недвусмислен ли е диспозитивът, когато при иск, предявен в условията на солидарна отговорност, в мотивите си съдът приема, че неправилно е ангажирана отговорността на един от ответниците и отменя първоинстанционното решение, като отхвърля предявеният в условията на солидарна отговорност един иск, да има и потвърдителен диспозитив?”.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
От една страна въпросът не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая изведения въпрос не е общ и абстрактен – какъвто визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен, фактически, свързан с конкретните обстоятелства по делото – като отговорът му може да бъде даден при разрешаване на спора по същество – с акта по същество – решението. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/2009 от 19.02.10г./. Предвид изложеното въпросът не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване.
От друга страна само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, то въпросът не е разрешен в противоречие със сочената задължителна практика на ВКС. В същата безспорно и несъмнено се приема, че в съответствие с изричното предвиждане на чл.251 ГПК на тълкуване подлежи само неясно и двусмислено решение, при което тези пороци водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда. В случая постановеното въззивно решение не е неясно. Волята на съда е ясно формулирана и точно отразява възприетото в мотивите на решението. Съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността за вреди по чл.50 ЗЗД само на един от двамата ответника, от които се претендира обезщетение при условията на солидарност. Поради това и – съответно на тази воля – е отменил решението в частта, с която вторият ответник е осъден – като е отхвърлил предявения срещу него при условията на солидарност иск, и го е потвъдил в останалата му част – с която е осъден първият ответник Ц. З. да плати на ищеца сумата 21785 лв. обезщетение на основание чл.50 ЗЗД ведно с лихви и разноски.
С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски за платен адвокатски хонорар за отговор на касационна жалба в размер на 400лв.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.61/18.02.16 по г.д.№.279/15 на Окръжен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Ц. Т. З. да плати на [фирма], [населено място], 400лв. /четиристотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: