1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 30.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в закрито заседание на тринадесети юни , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1323/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. П. К. ,чрез адв. М. А. срещу решение № 4965 от 05.11.2018г по гр.дело № 720/2018г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по мерки за лични отношения на А. С. Г. и М. М. Г. с малолетно дете,тяхно внуче , съгласно чл. 128 СК .
Решението е обжалвано от майката К. П. К. като недопустимо и неправилно.В приложеното към жалбата изложение се формулират свързано поставени въпроси от материалноправно естество по иска на основание чл. 128 СК и процесуалноправни въпроси, следва ли съдът да обсъди всички доказателства и доводите на страните , сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК.Според касаторката съдът е пренебрегнал необходимостта да обсъжда служебно възпитателските качества на бабата и дядото на детето по бащина линия.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Решението на Благоевградски ОС е постановено при спазване на процесуалните изисквания за допустимост на съдебни актове , като доводът на касаторката че не била препятствала личните контакти на ищите с внучето им и това лишава иска от процесуална предпоставка, не може да бъде възприето като съображение обуславящо допускане до касационно обжалване по служебния критерии , разяснен в ТР №1/2009г на ОСГТК .
Поставените въпроси са без обосновка по изтъкнатите основания на чл. 280 , ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като не е налице основание за допускане до касационно обжалване и по тези критерии . Първата група въпроси ( т.1- 4 от изложението ), се свеждат до това дали съдът преценява по основателността на иска с правно основание чл. 128 СК възпитателските качества на бабата и дядото, влиянието което те могат да окажат върху неговата личност,следва ли да изложи мотиви за по този въпрос,липсата на преценка в тази връзка съответства ли на Постановление №1/1974г по гр.д № 3/1974г на ВС, дава ли чл. 128 СК безусловно право на бабата и дядото да имат контакти с детето, или е необходимо да установят пред съда , че тези мерки са в интерес на детето,като конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата. Въпросите предпоставят липсваща преценка от страна на съда по факти , които обаче са съобразени при постановяване на решението оглед конкретните обстоятелства , видно от неговото съдържание . Въззивният съд не е приемал ,че личностния облик,възпитателските качества на бабата и дядото и влиянието, което могат да окажат на детето са без значение за иска.Съответства на установената практика на ВКС , включително задължителната за съдилищата практика на ВС на РБ изтъкнатото от Благоевградски ОС по поставените въпроси ,че интересът детето да контактува с бабата и дядото на родител , който по решение на съда или стечение на обстоятелствата не упражнява родителските права,се преценява на плоскостта на възпитателските качества на и влиянието, което те могат да окажат върху личността на детето ,но главен критерии за това не са отношенията с родителя в частност с майката,която оспорва или не зачита правото им, а поведението на бабата и дядото към детето. Може да е в интерес на детето контактите с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие. След като по делото е прието за установено, че ищците са се грижели за самото дете добре , искат да имат лични отношения и не застрашават здравето и развитието му , не е в интерес на детето да нямат тези отношения с него,при определен подходящ режим (реш.№672/2010г гр.д №914/2010г, ІV г.о и др). В случя по настощето дело е съобразено,че индиции и свидетелства за негативно поведение на А. и М. Г. спрямо детето не са изтъквани и установени в процеса. Безспорно до навършване на тригодишна възраст на детето майката го е отглеждала в дома им в [населено място] и с тяхна помощ, след което от м.април на 2016г, поради окончателната й раздяла с бащата на детето, заедно с детето се е преместила в [населено място], общ. П.,при родителите си. Майката не е съдействала на опитите на бабата и дядото да виждат внучката си след 2016г.,въпреки че те са посещавали селото с тази цел и съгласно показанията на св.К. ,майка на касаторката, детето знае като свой баща не биологичния си , а лицето с което майката живее в момента ,тя „не говори” на детето за баща му и неговите баба и дядо по бащина линия. Съдът не е давал оценка на това поведение на майката,но това не е било и необходимо извън обосновано отчетения правен интерес на двамата ищци да потърсят намесата на съда, за да се установи режим на лични контакти между тях и детето. С оглед определяне на режим ,по който да се осъществява правото на личен контакт съгл.чл.128 СК въззивният съд е съобразил възрастта, здравословното състояние на детето, големите разстояния от [населено място] до [населено място] и необходимостта от адаптационен период от шест месеца . След като мотивите на Благоевградски ОС изразяват преценката как правото на личен контакт с бабата и дядото да се осъществи при режим ,който е в най-добрия интерес на детето при конкретните обстоятелства ,а всички те са обсъдени и съобразени и след като най-подробно въззивният съд е обсъдил именно възраженията на касаторката като въззивен жалбоподател като е съобразил част от тях при избора на режим , неотносимо и без връзка с решаващите съображения на съда се поставят и процесуалноправните въпроси по т.5, т.6 от изложението – за служебното задължение на съда да съобрази обстоятелствата и доказателствата при определяне мерки на лични отношения , по който въпрос противоречие с решение №503/2013г ІV г.о на ВКС не е налице ; за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени във въззивната жалба оплаквания съгл. чл.269 ГПК , което въззивният съд е направил. В мотивите съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти , както е посочено в редица решения от практиката на ВКС. Но при изложение, в което този процесуалноправен въпрос се поставя без необходимата обосновка и конкретизация,свързана с обективирани в мотивите на обжалвания акт решаващи преценки на съда, въпросът преформулира единствено касационно оплакване. Върховен касационен съд не намира ,че Благоевградски ОС е игнорирал релевантни обстоятелства и не е съблюдавал критериите в задължителната практика при цялостната преценка в интерес на децата , давайки по този начин отговор на правен въпрос. Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК,а доколкото поставите въпроси имат установен отговор в практиката на ВКС и въззивното решение е съобразено с тази практика,която се споделя и от настоящия съдебен състав, не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Предвид вече изложеното, несъстоятелно е и позоваването на чл. 280, ал.2 ГПК поради недопустимост, или очевидна неправилност на решението.
Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 4965 от 05.11.2018г по гр.дело № 720/2018г. на Благоевградски окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .