О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 31.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.10.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1059 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1507 от 14.07.2016 г., по в.т.д.№ 4855/2015 г. , Софийски апелативен съд е отменил решение на Софийски градски съд № 1296 от 06.08.2015 г., по т.д.№ 4832/2014 г., в частта, с която са отхвърлени предявените от К. К. Т. срещу [фирма], [населено място] обективно кумулативно съединени искове по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна решенията на проведеното на 07.07.2014 г. извънредно ОС на съдружниците по т.1, 2, 3, 4 и 6 от дневния ред и при условията на чл.271, ал.1 ГПК е уважил същите, оставяйки в сила първоинстанционното съдебно решение в останалата му отхвърлителна част, касаеща т.5 от дневния ред. Съобразно изхода на делото във въззивното производство е разпределил и отговорността за деловодните разноски по правилото на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Недоволни от съдебния акт на въззивната инстанция са останали и двете страни по делото, които са го обжалвали в срока по чл.283 ГПК, с касационни жалби, отговарящи на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността им и същите са процесуално допустими.
Касационната жалба на ищцата К. К. Т. касае въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на първостепенния съд за отхвърляне на предявения конститутивен иск за отмяна на решението на извънредното ОС на дружеството – ответник от 07.07.2014 г. по т.5 от дневния ред – освобождаването и като управител на ЮЛ- търговец.
Оплакванията се свеждат до неправилност на обжалвания съдебен акт, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Т. се позовава на предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право: 1.”От кой момент поражда действие решението за изключване на съдружник – от приемането му или от вписването му в Търговския регистър?”;2.”Има ли задължителен характер клаузата на дружествения договор относно изискуемото мнозинство за приемане решение за изключване на съдружник?”; 3.”При гласуване за изключване на управителя на ООД, зачита ли се неговия глас, в хипотезата, когато той е и съдружник?”
Като израз на визираното противоречие по въпрос № 1 са посочени решения на ВКС: № 690 от 03.12.2008 г., по т.д.№ 349/2008 г. на ІІ т.о. и № 744 от 14.12.2006 г., по т.д.№ 365/2006 г. на І т.о. Според касатора така съществуващото противоречие налага формиране на задължителна практика на касационната инстанция по приложението на чл.140, ал.4 ТЗ. За илюстрация на поддържания критерий за селекция по втория от формулираните въпроси, свързан с приложението на чл.137, ал.3 ТЗ, са цитирани решения на ВКС: № 233 от 16.06.2008 г., по т.д.№ 875 /2007 г. на ІІ т.о. и № 612 от 05.12.2004 г., по т.д.№ 116/2004 г. ТК. По отношение на въпрос № 3 едновременно поддържаните селективни основания по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК са аргументирани с възприетото разрешение в решение на ВКС, ТК № 581 от 12.09.2006 г., по т.д.№ 74/2006 г., частично относимо към същия и с необходимостта от решаването му от съдилищата според точния смисъл на закона -обстоятелство налагащо и изричното произнасяне на ВКС.
Ответникът по делото [фирма], [населено място] е обжалвал въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която по реда на чл.271, ал.1 и сл. ГПК са уважени предявените конститутивни искове по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на извънредното ОС на съдружниците от 07.07.2014 г., по т.1, т.2, т.3, т.4 и т.6 от дневния ред.
Основното му възражение е срещу обосноваността и материалната законосъобразност на извода на въззивната инстанция, че бидейки едновременно съдружник и управител на ЮЛ- търговец, правно и структурно обособено в ООД, ищцата, предвид конкретните посочени нарушения, е изключена при отсъствие на предпоставките на чл.126, ал. 3, т.1 ТЗ, във вр. с чл.124, пр. 2 ТЗ – за нарушаване на задълженията и като орган на дружеството, но не и като съдружник, излагайки подробни писмени съображения в тази насока.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК този касатор обосновава приложното поле на касационното обжалване с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на материалното и процесуално право, които доуточнени от състава на касационната инстанция в съгласие със задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС са: 1.” Може ли да бъде изключен съдружник, който е едновременно и управител, в случай, че не изпълнява задължението си за съдействие, произтичащо от нормата на чл.124, пр.2 ТЗ, когато това неизпълнение се покрива по съдържание с бездействие на съдружника да осъществява управленските си функции в качеството му на управител в съответствие с чл.141, ал.1 ТЗ ?” и 2.1” Следва ли въззивният съд да обсъди в цялост събраните по делото доказателства, всички основания за изключване, наведени от ответника и доводите му, свързани с тях?”
Като израз на твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика по въпрос № 2 са цитирани решения по чл.290 ГПК на отделни състави на касационната инстанция: № 1010/03.06.2015 г., по т. д. № 1740/2014 г. на І т.о.; № 210/ 15.08.2014 г., по гр.д. № 6605/2013 г. на ІV г.о.; №212/01.02.2012 г., по гр.д.№ 1106/2010 г. на ІІ т.о.; № 119 / 04. 06. 2015 г., по т.д.№ 1269/2015 г. на І г.о.; №27/02.02.2015 г., по гр. д. № 4265/14 г. на ІV г.о.; №115 от 30.04.2013 г., по т.д.№ 805/2011г. на ІІ т.о.; № 149 от 03.07.2012 г., по гр.д.№ 1084/2011 г. на ІІІ г.о.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в случая отсъстват материалноправните предпоставки на чл.126, ал.3, т.1 ТЗ. Позовавайки се на правната характеристика на ответното дружеството с ограничена отговорност на капиталово, решаващият състав на Софийски апелативен съд е посочил, че съдружникът в ООД не е задължен да извършва действия, непосредствено свързани с осъществяване на оперативната му стопанска дейност, включена в регистрирания предмет на търговеца, каквото задължение има управителят на същото.Поради това, когато управителят на дружеството е и съдружник в него, то неизпълнението на задълженията му като управител не може да обоснове успешното му изключване на осн. чл. 126, ал.3, т.1 ТЗ. В случая вмененото на ищцата Т. неизпълнение на задължението и като съдружник, изразяващо се в достатъчна степен индивидуализирано бездействие чрез посочване на конкретните дейности по отношение на които то е проявено във визирания период, според съжденията на решаващия състав на въззивната инстанция, сочи на неосъществяване функциите и като управител по оперативното ръководство и контрол на търговската дейност на ЮЛ. Затова същото не може да обоснове правен извод за наличие на приетото в атакуваното решение на ОС на дружеството основание за нейното изключване.
Като неподлежащо на разглеждане, поради несвоевременното му включване в отправеното до ищцата предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ, въззивната инстанция е преценила въведеното с отговора на въззивната жалба второ неизпълнение на членствено задължение на Т. – системно неучастие в общите събрания на дружеството. Изложени са съображения, че относимо към задължението на съдружника да участва в управлението на дружеството, соченото от [фирма] задължение, е различно от задължението за оказване съдействие за осъществяване на дейността на ООД и аргумент в подкрепа на възприетото разрешение е направеното от законодателя изрично тяхно разграничение в разпоредбата на чл.124 ТЗ. Следователно отсъствието му както в предупреждението, отправено до ищцата, така и в мотивите по т.1 на процесното атакувано решение на ОС, изключва и успешното му въвеждане в предмета на спора пред въззивната инстанция. С оглед приетата незаконосъобразност на решението по т.1 от дневния ред на ОС на дружеството- ответник от 07.07.2014 г. въззивният съд е счел, че на отмяна подлежат и решенията му по т.2 – т.4 и т.6 при вземането на които, предвид противоправното и изключване, не е зачетен отрицателния вот на Т..
По съображения, че твърдяното неизпълнение на задължението на ищцата, обективирано в отправеното и предизвестие за изключване по чл.126, ал.3 ТЗ, касае функциите и на управител на ЮЛ –търговец и то е успешно установено в процеса с допустимите от ГПК доказателствени средства, чиято доказателствена сила не е оборена, решаващият състав на Софийски апелативен съд е споделил като основани на закона изводите на СГС за неоснователност на предявения конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на взетото от ОС на съдружниците от 07.07.2014 г. решение по т.5 от дневния ред – за освобождаването на Т. като управител, независимо от притежаваните от нея 38 дяла. Счетено е, че в разглежданата хипотеза на съвместяване качеството на управител на ООД и на съдружник в същото търговско дружество с блокираща квота от капитала и предвидено в дружествения договор мнозинство за освобождаване на управителя, каквото е установеното в клаузата на т.5.3, вотът на този съдружник при вземане на решение за собственото му освобождаване не следва да бъде зачетен. Аргументите са, че възприето в противен см. разрешение би създало обективна невъзможност за бъдеща промяна в персоналния състав на представителния орган на ООД, което е в несъответствие с императива на чл.141, ал.4 ТЗ. Подробни съображения за неоснователност, аргументирани с законовото правило на чл.137, ал.1, т.5 и т.8 ТЗ са изложени и относно въведеното от ищцата оплакване за незаконосъобразност на решението на процесното ОС по т.5 от дневния ред, мотивирано с неосвобождаването и от отговорност, като управител.
Съобразени решаващите мотиви на въззивния съд позволяват да се приеме, че основанията за допускане на касационното обжалване, на които касаторът ищец се позовава са недоказани. Въпреки, че поставените в изложението на касатора – ищец въпроси № 1 и № 3 осъществяват общата предпоставка за достъп до касация , съобразно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г., неоснователни са съответните поддържани по отношение на същите критерии за селекция.
Селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, въведено по отношение на въпрос № 1 е неосъществено, тъй като с формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС, израз на която освен цитираното в касационната жалба решение № 690/03.12.2008 г., по т.д.№ 349/2009 г. на ІІ т.о. са и са служебно известните на настоящия съдебен състав решения: №135 от 09.11.2009 г., по т.д.№184/2009 г. на І т.о.; № 39 от 15.04.2011 г., по т.д. № 526/2010 г. на І т.о.; № 690 от 03. 12. 2008 г., по т. д.№ 349/2008 г. на ІІ т.о. и мн. други е даден отговор на същия. Според възприетото от ВКС разрешение решенията на ОС на съдружниците в ООД за изключване на съдружник, за промяна в персоналния състав на съдружниците и в капитала, за избора и освобождаването на управител пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между търговското дружество и неговите съдружници. Следователно от момента на постигане на необходимото съгласие, формиращо волята на този колективен орган на търговеца –ЮЛ тези решения обвързват както съдружниците така и органите на търговеца ООД и те са длъжни да ги изпълнят. Конститутивният ефект на вписването, разпореден от чл.140, ал.4 ТЗ, намира проявлението си само спрямо трети на търговското дружество лица. Поради това след приемане на решението за изключване на съдружника, същият няма право да гласува при следващите решения на ОС.
Що се отнася до посоченото в противен смисъл решение № 744 / 14.12.2006 г., по т.д.№365/2006 г. на І т.о., то наличието на формирана, след постановяването му, задължителна практика на ВКС изключва да съществува обективна възможност за твърдяното противоречие.
Отделен в тази вр. е въпросът, че според задължителните постановки в т.2 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС постановеното при действието на ГПК /отм./ решение на състав на ВКС е и въобще неотносимо към поддържания критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Въпрос № 2 е ирелевантен за решаващите правни изводи на въззивния съд, поради което не обосновава общата главна предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Отсъствието и, според горецитираното тълкувателно решение на ВКС, само по себе си е достатъчно, за да се отрече основателността на искания достъп до касация, без да се обсъжда въведената допълнителна процесуална предпоставка.
Не обосновават основателност на искането за допускане на касационно обжалване и формулираните от касатора –ответник, в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, правни въпроси.
Първият от тях- материалноправен не е обуславящ за изхода на конкретния правен спор. Нещо повече, изрично в съобразителната част на обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел за недопустимо, едва в хода на делото, посочването на нови обстоятелства, свързани с конкретни нарушени от съдружника негови задължения, които не са били описани в отправеното на последния предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ, нито са били предмет на обсъждане от ОС на дружеството, чието решение се атакува. Поради това и позовавайки се на отделните, различни по вид неимуществени задължения на ищцата, като съдружник в ООД, установени в чл.124 ТЗ, решаващият състав на Софийски апелативен съд е отказал да обсъжда въведеното от ответника във въззивното производство ново нарушение на неимуществените задължения на ищцата, свързано с участието и в управлението на ЮЛ- търговец, приемайки го за различно от задължението за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, което последно е било предмет на отправеното и предупреждение за изключване и на разглеждане от ОС, като волеобразуващ колективен орган на ООД.
Що се касае до въпроса дали конкретните форми на неизпълнение на ищцата са свързани с функцията и на управител да осъществява оперативно ръководство и контрол над търговската дейност на дружеството или не, е фактически, а не правен и обусловен от преценката на ангажирания по делото доказателствен материал не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно е, че правилността на приета от въззивния съд за установена фактическа обстановка по делото, която всъщност касаторът – ответник оспорва, е неотносима към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не подлежи на контрол в производството по селектиране на касационните жалби.
Единствено за пълнота на изложеното следва в тази вр. да се посочи, че цитираното в обжалвания съдебен акт решение № 56 от 08. 09.2010 г. , по т.д.№ 472/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС е изцяло относимо към поставения от касатора – ответник материалноправен въпрос и при наличие на задължителна практика на касационната инстанция, по отношение на която не е доказана обществена и правна необходимост от промяна, селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на което последният се позовава, е въобще неприложимо.
Поставеният от касатора [фирма] процесуалноправен въпрос е израз на оплакването му за процесуална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, въведено и с касационната жалба. Следователно твърдението, че решаващият състав на въззивния съд не е обсъдил конкретни доводи на ответника, касаещи неизпълнение задължението на съдружника Т., в случая се явява касационно основание по чл.281, ал.1, т.3 ГПК, което съгласно задължителните постановки в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е неотносимо към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради отсъствие на предвиден от законодателя идентитет между тях. Отделен е въпросът, че в изключително подробните мотиви в обжалвания съдебен акт, в съответствие със задължителната съдебна практика, е извършено обстойно обсъждане на относимите към спора доводи и възражения на страните и приетите в хода на делото доказателства и въз основа на него въззивната инстанция е изградила фактическите си и правни изводи.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК деловодните разноски за производството по чл.288 ГПК, следва да останат за страните, така както са направени от тях.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1507 от 14.07.2016 г., постановено по в.т.д.№ 4855/2015 г., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: