О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 621
гр. София, 04.11.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 14 октомври , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №868/14г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби от страна на пълномощника на [фирма] -София и на [фирма] срещу решение №1347 от 19.06.2013 г. на САС по т.д. №2579/2013 г., с което е обезсилено първоинстанционното решение от 18.04.2012 г. на СГС, ТО по т.д. № 570/2011 г. В ЧАСТТА , с която са отхвърлени исковете на [фирма] срещу дружеството-касатор и [фирма] да бъде осъден вторият ответник да изкупи изградени от ищеца съоръжения в изпълнение на чл.5 от Договор № 254 / 22.06.2006 г.и в частта относно евентуалния иск за заплащане на сумата от 73 194 лева-стойност на изграденото, както и по иска за солидарното осъждане на двамата ответници да заплатят на ищеца обезщетение за ползване на обекта в размер на 7 436 лева-частична претенция от общодължимата сума в размер на 24 000 лева.
В касационните жалби се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК
Ответникът по жалбите [фирма] в писмен отговор изразява становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционния съд се е произнесъл по първите два иска срещу ответник, срещу който същите не са били предявени: срещу [фирма], при положение, че исковете са били предявени само срещу. Ч. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД. По иска за солидарното осъждане на двамата ответници да заплатят на ищеца обезщетение за ползване, според въззивния съдебен състав , първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба , доколкото в обстоятелствената част на същата не са изложени конкретните основания за претендираната солидарна отговорност.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които обобщено се свеждат до това,следва ли въззивната инстанция да обезсилва цялото съдебно решение, когато първоинстанционният съд се е произнесъл по иск срещу страна, срещу която не е насочен, но същата участва в процеса като ответник по друг обективно съединен иск и за това, следва ли второинстанционният съд да обезсилва първоинстанционното решение и да връща делото за ново произнасяне на първоинстанционния съд при констатирана нередовност на ИМ. По тези въпроси е налице противоречие между задължителната практика на ВКС: ТР 1/17.07.2001 г. – т. 4 на ОСГК по въпросите на въззивното и касационното производство и т.5 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. Д. №4/2012 г. на ОСГТК.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение, поради наличие на противоречие със задължителна практика на ВКС, което е основание за това, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1347 от 19.06.2013 г. на САС по т.д. №2579/2013 г.,
УКАЗВА на касаторите да внесат, всеки един от тях, по сметка на ВКС сумите от по 1612,60 лева – държавна такса по касационните им жалби в едноседмичен срок от получаване на съобщение за това и да представят вносния документ за това в деловодството на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.