О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
[населено място], 27.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 573 по описа на Върховния касационен съд за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Т. Д. Н. и Х. В. Д., двамата от [населено място] и чрез пълномощника им адв. И. Д., против определение № 289 от 27.06.2011 год. по ч. гр. д. № 189/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане частната им жалба против разпореждането с № 142 от 25.03.2011 год. по гр. д. № 180/2010 год. на Силистренския окръжен съд. С него въззивният съд е оставил без разглеждане молбата им за отказ от предявения иск за делба, като недопустима.
Жалбоподателите считат обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС за неправилно с оглед преграждането на пътя им на защита поради липсата на произнасяне по подадената от тях молба за отказ от предявения иск, по която въззивният съд е следвало да се произнесе, съгласно чл. 233 ГПК.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение по допустимостта на предходната частна жалба подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, поради което и с оглед спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК образуваното частно производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да приеме частната жалба против разпореждането на въззивния съд за недопустима и поради това да я остави без разглеждане, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че същата е подадена срещу акт, който не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона е предвидено изрично обжалването му, съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК.
Изводът е правилен, поради което и обжалваното определение следва да се потвърди.
С разпореждането на въззивния съд е оставена без разглеждане подадена молба за отказ от иска, постъпила след постановяване на въззивното решение, поради липса на правомощие на този съд да обезсили собствения си съдебен акт. Обжалването на това разпореждане е недопустимо, с оглед изложените в определението на касационния съд съображения – то не прегражда по-нататъшното развитие на делото /с оглед възможността на страната да обжалва въззивното решение с касационна жалба/, нито в закона е предвидено изрично обжалването му, т. е. не е от категорията определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Действително, в чл. 233 ГПК е предвидена възможност ищецът да се откаже от спорното право във всяко положение на делото, както и когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. В случая е налице въззивно решение, което не е обжалвано, поради което и по направеният отказ от иска /доколкото е допустим в делбено производство, в което всяка от страните е едновременно и ищец, и ответник/ нито въззивният съд, нито касационният съд /поради липса на подадена жалба/ не могат да се произнесат по същество. Затова и разпореждането на въззивния съд не подлежи на обжалване с частна жалба, както правилно е приел предходният тричленен състав по изложените съображения и определението му следва да се потвърди.
Водим от горното ВКС, ІІ г. о., в настоящият си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 289 от 27.06.2011 год. по ч. гр. д. № 189/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Т. Д. Н. и Х. В. Д., двамата от [населено място], срещу разпореждането с № 142 от 25.03.2011 год. по гр. д. № 180/2010 год. на Силистренския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.