О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 22.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 147/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от „А”ЕООД гр. В.,Йорданка Й. И. и К. К. Г. против решение №10/16.10.2008г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1733/2007г. по описа на същия съд.
В писменото си изложение ,приложено към касационната жалба,касаторите твърдят,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване,предвидено в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
На първо място,касаторите сочат,че съдът се е произнесъл по матералноправен въпрос,свързан с правните последици от направен отказ от наследство,с оглед момента на извършването му,който въпрос бил решен в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на това свое твърдение касаторите се позовават на актове на ВКС:
-решение №185/24.02.1992г. по гр.д. №10/1992г. по описа на ВКС,Ігр.отд.,според което отказът от наследство произвежда действие от датата на вписването му в особената книга при районен съд,като ако от датата на заявлението за отказа до датата на вписването му наследството е прието,отказът е недействителен.
По отношение произнасянето на съда по процесуланоправен въпрос, същият е свързан с разглеждане на спора на предявеното основание. Навеждат се аргументи,че съдът е допуснал делба на цитираните три земеделски имота,като е приел,че по отношение на тях липсват твърдения от страна на ищците за нищожност на отказа от наследство,като в исковата молба е посочено,че тези имоти са съсобствени,но не се твърди,че е налице отказ от наследство и че този отказ е нищожен. В тази връзка касаторите се позовават на решение №612/17.10.1995г. по гр.д. №390/1995г. по описа на ВКС,5 членен състав,според което съдът е длъжен за реши поставения за разглеждане спор на предявеното основание,и решение №139/21.02.1983г. по гр.д. №1212/1982г. по описа на ВС,ІІІГО,според което съдът е длъжен да се занимае с направеното искане на основанието ,на което то е предявено,като последното се определя от обстоятелствата и фактите,изложени в исковата молба,а не от квалификацията им,направена от страната.
С решението си въззивният съд е отменил решението на първоинстаницонни съд е вместо него е постановено,на основание член 34 от ЗС-допуска делба на описаните земеделски имоти с №049014,№051006 и №051022,находящи се в землището на с. Б.,община А. ,придобити между страните в качеството им на наследници на Г. И. Я. ,поч.1981г.,при посочените квоти. Със същото решение съдът допуска делба на земеделски имот ,представляващ имот №056022 в същото землище,между съсобствениците Е. Т. и Б. К. по делото и „А”ЕООД В. ,при посочените квоти,на основание член 34 от ЗЗД.
С решаващите си мотиви,съдът е приел,че процесните четири земеделски имота,предмет на иска за делба,са съсобствени между наследниците на общия наследодател Г,като възстановени с решение №БЛ-2/06.07.1999г. на ОСЗГ А. ,поради което същите придобиват статута на новооткрито наследство. В тази връзка съдът е посочил,че извършения отказ от наследство част от наследниците на Г. И. Я. ,поч.21.02.1981г.,а именно З. Г. А. и Е. Г. К. е вписан в особената книга за отричане от наследство на 29.10.1996г.,като от тази дата отказът следва да се счита влязъл в сила съгласно член 52 от ЗН. Съдът е стигнал до извода,че след като този отказ предхожда възстановяване правото на собственост върху процесните земеделски земи,принадлежали на общия наследодател,последните имат статут на новооткрито наследство по смисъла на член 91 а от ЗН,тъй като към момента на извършване на отказа от наследство,те не са били в патримониума на общия наследодател и не могат да бъдат предмет на отказ от наследството му като такива.
При това положение,по сочения съществен материалноправен въпрос,по който съдът се е произнесъл,твърдението че последното е в противоречие с практиката на ВКС е неоснователно. Напротив произнасянето на съда е съобразено с това решение,а именно,че правните последици от отказа от наследство,настъпват от датата на вписването му-в настоящия случай-29.10.1996г.,както изрично е посочил въззивния съд и преди възстановяване правото на собственост върху процесните земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ.
По отношение на твърдението за произнасяне на съда по съществен процесуалноправен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС,то също е неоснователно . Постановеното с решението на съда,е в съответствие с приложеното и сочено от касаторите решение,на заявеното с исковата молба основание,тъй като съдът е разгледал и се произнесъл по предявен иск за делба,която е допуснал между съсобствениците на имотите в съответствие с техните права.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10/16.10.2008г. на Варненски окръжен съд,ГК,постановено по гр.д. №1733/2007г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: