О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 621
София,06.07. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 4034/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от “П” О. , гр. В. срещу решение № 548 от 30.05.2008 по гр. д. № 6/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от него отрицателни установителни искове срещу ЗК. “Т” с. И., ЗК”Т” с. И., КПУ”С”, гр. А., З. “Т”, с. Тополи ЗК. “З”, с. З., З. “В”, с. В. за установяване, че ответниците не са собственици на 87 бр. полиетиленови оранжерии, помпена станция, ел. табла 2 бр., 2 бр. резервоари за вода, сондажен кладенец, ограда, обслужващи улици, паркинг, всички изгладени в източната част на имот № 0* в землището на с. И..
О. по касация не взема становище по основателността й.
Срещу решението е подадена касационна жалба от ЗК. “Т” с. И., ЗК”Т” с. И., З. “Т”, с. Т. и ЗК. “З”, с. З.. С молба вх. № 3* от 21.08.08 г. заявяват, че оттеглят жалбата си.
Касационната жалба на “П” О. , гр. В. е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
В касационната жалба не е посочено основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпреки оставянето й без движение и указване на касатора да отстрани тази нередовност, с молба от 31.07.2008 г. той е представил “изложение”, в което са направени твърдение за произнасяне на въззивния съд по процесуални и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и че те са от значение за точното прилагане на закона. Не са конкретизирани въпросите от материалноправен или процесуален характер, решени от съда, които да има съществено значение за изхода на правния спор.
Касаторът е обосновал правния интерес от предявените искове с това, че е придобил право на собственост върху имот 000235 в землището на с. И. на основание договор за покупко-продажба от 26.06.2003 г. сключен с Й. и Х. К. Продавачите са се легитимирали като собственици на имота на основание покупко-продажба сключена с “Е” О. , с. И., а той от своя страна на основание приватизационна сделка.
Ответниците са се снабдили с констативен нот. акт за собственост на описаните по горе съоръжения. Касаторът е поддържал, че те не съставляват самостоятелен недвижим обект на правото на собственост, поради което нотариалното удостоверяване е нищожно като извършено в нарушение на чл. 465, б. “б” ГПК (отм.).
В петитума на исковата молба е поискал съдът да приеме за установено, че ответните кооперации не са собственици на посочените идеални части от тези съоръжения.
С приета техническа експертиза е установен характера на изградените съоръжения, които са елементи от оранжерия. Съдът е приел, че ответниците се легитимират като собственици на идеални части от това съоръжение на основание внесени при тях дялове от правоимащите лица, след извършено разпределение на имуществото на КЗС “А”, с. А. по реда на чл. 27 ЗСПЗЗ. По тези съображения е отхвърлил предявените отрицателни установителни искове като неоснователни.
По делото е представено и решение, № 853 от 28.04.2006 г. по гр. д. № 8044/2003 г. на Варненски районен съд (няма данни то да е влязло в сила) постановено по предявен от касатора срещу “Д” О. ревандикационен иск за източната част от имот 000235 с построените върху него оранжерии. Искът е отхвърлен след като е прието за установено, че ищецът не се легитимира като собственик на имота, тъй като и праводателите му физически лица К. не са били носители на това право. Те са се легитимирали като собственици на имота на основание договор за продажбата сключен от ТД”Е” О. , като продавач, в полза на Й. К. , купувач, която заедно със съпруга си са продали на касатора същия имот. Тази продажба е намерена за нищожна, тъй като е била сключена без разрешение на А. за приватизация – нарушение на императивната разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗППДОП.
Ответникът по иска “Д” О. е търговско дружество, чиито съдружници са кооперациите, ответници по отрицателните установителни искове, по които се е произнесъл въззивния съд с обжалваното решение.
Няма данни решението да е влязло в сила, но съществуващия спор за собственост на тази част от терена, опровергава твърдението на касатора, че правният му интерес от отрицателните установителни искове се свързва с това, че като собственик на терена, той е собственик и на подобренията върху него, които нямат самостоятелно значение на обекти на правото на собственост.
Формалното позоваване на някоя от предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение не обвързва съда с произнасяне, тъй като не представлява въвеждане и обосноваване на касационно основание за допускане до касационно обжалване. Липсата на изложение по това кой е материалноправния въпрос от значение за изхода на спора, разрешен с постановеното решение в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона, препятства съда да формира извод за основателността или неоснователността на довода. Това е основание да не се допусне обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕДОПУСКА касационно обжалване на решение № 548 от 30.05.2008 по гр. д. № 6/2008 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.