О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 03.11.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 553 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б. д. железници” /БДЖ/ ЕАД чрез главен юрисконсулт П. П. срещу решение от 01.12.2008 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІІ “А” въззивен състав по гр.д. № 610/2008 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение на Софийски районен съд /СРС/ по искове на настоящия касатор срещу “К” Е. за сумата 4694 лв. – главница и 87.74 лв. – мораторна лихва.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата –“К” Е. оспорва подадената касационна жалба по отношение нейното допускане и по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СРС е сезиран с предявени искове от “БДЖ” ЕАД срещу “К” Е. за заплащане на 4694 лв. – цена за престой на десет вагона, натоварени от ответника и престояли на гара на ищцовото дружество за определен период от време, както и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД – мораторна лихва за забава. СРС е отхвърлил исковете изцяло, а СГС е оставил в сила решението. СГС е приел, че отношенията по повод превоза и престоя са уредени от Наредба № 44 от 10.10.2001 г. за превоз на товари с железопътен транспорт, като ищецът не е доказал действия да извърши превоза по обиколен маршрут при възникналите пречки при превоза – чл.57 ал. 1 вр. т.11 от ДР от Наредба №44, нито е отразил в товарителницата причините за спирането – чл.65 ал.2 от Наредба №44.
Д. на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. В настоящият случай касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не формулира конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а излага доводи за неправилност на въззивното решение, като счита, че то е постановено в противоречие със съдебна практика, която цитира. Визира всички въпроси, обхващащи предмета на спора, които според него касаят приложението на разпоредбите на Наредба № 44, нуждаеща се от тълкуване от ВКС с оглед отношенията между превозвачите и товародателите.
Доколкото не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивният съд, не е налице основната предпоставка за допускане на касационното обжалване съгласно чл.280 ал.1 ГПК. Изложените доводи и съображения от касатора са относими към неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не са основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Тези доводи могат да бъдат обсъждани след допускане на касационно обжалване, не и преди това. Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Различният изход по спорове по приложените от касатора решения и настоящото въззивно решение не обуславят наличието й, доколкото се касае до различни казуси с различна фактология и установяването й по всяко дело, а не до различни правни аргументи при доказани обективно идентични казуси. Както се посочи по-горе, СГС е приел неоснователност на исковете с оглед недоказано изпълнение от ищеца, сега касатор, на задължение да извърши превоза по обиколен маршрут при възникналите пречки при превоза, както и липса на отразяване в товарителницата причините за спирането.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани, поради липса на доказателства да са сторени такива.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.12.2008 г. на Софийски градски съд, ІІ “А” въззивен състав по гр.д. № 610/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.