О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 621
София, 28,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 97 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7038/14.ІХ.2009 г. на „М” Л. с търговски адрес в Б. , ул. „К” № 17, подадена чрез процесуалния представител на унгарското д-во с ограничена отговорност адв. С. А. от САК, против решение № 751 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 24.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 440/09 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ТК, с-в VІ-2, от 24. ХІ.2008 г. по гр. д. № 02080/04 г. С последното е бил отхвърлен иск на унгарския търговец настоящ касатор с правно основание по чл. 390, ал. 1 /отм./ ТЗ, предявен срещу застрахователното д-во „Е” АД – София за присъждане на сума в размер на 140 000 евро, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на иска /30. ХІ.2006 г./ и до окончателното й изплащане, представляваща уговорено обезщетение по сключен при условията на чл. 395 /отм./ ТЗ застрахователен договор и придружаващата го полица № 34-00-00041/15.V.2003 г.
Оплакванията на унгарското д-во с ограничена отговорност са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който искът му срещу застрахователя по чл. 390, ал. 1 /отм./ ТЗ да бъде уважен, ведно с присъждане на законната лихва върху главницата от 140 000 евро от датата на подаване на исковата молба и до окончателното й изплащане, а също и всички направени от дружеството в трите инстанции разноски. Инвокирани са доводи, че прилагането на Общите условия на застрахователното д-во ответник „Е” АД – София към процесната застраховка от 15.V.2003 г., предназначена да покрива риска от загуба на търговски приход, било равносилно на правен абсурд, тъй като тези ОУ предпоставяли точно обратна на процесната хипотеза, когато такава застраховка се сключва от доставчика /касатора/, а не както в случая – от получателя на стоката по сключения помежду им договор за дистрибуция. Като е приложил една единствена разпоредба -от ОУ на ответното „Е” АД – София /тази по т. 4, § 2/, САС практически бил излязъл „извън контекста и цялостната логика” на въпросните Общи условия.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „М” Л. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение САС се е произнесъл по решавани противоречиво от съдилищата в Републиката материалноправни и процесуалноправни въпроси, както следва: 1/ За обвързващата сила на общите условия на застрахователно д-во спрямо застрахован, който е трето ползващо се от застраховката лице и поради това тези ОУ практически не са могли да му бъдат предадени при сключване на застрахователния договор; 2/ За отпадане отговорността на застрахователно д-во по застраховката срещу риска от загуба на търговски приход („Loss of commercial income”), когато е било налице просрочие на задължения на длъжника по договора за дистрибуция към кредитора му, предшествало извършването на онези /последващите/ доставки, за които се претендира застрахователното обезщетение – без да е необходимо застрахователят да доказва, че това просрочие е увеличило риска от настъпване на застрахователното събитие; и 3/ По въпроси, касаещи правилата за приобщаване и изключване на доказателства, тяхното кредитиране, както и досежно „разпределение на доказателствена тежест”. Цитират се и се представят от касатора в тази насока /досежно наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ общо осем съдебни решения и едно на АС при БТПП, както следва:
1/ Решение от 26. Х.04 г. на Великотърновския апелативен съд по гр. д. № 214/04 г.; 2/ Решение № 455/11.V.2006г. на ВКС, ТК, постановено по т.д. № 1049/05 г.; 3/ Решение на САС от 14.VІ.2004 г. по гр.д. № 2717/03 г.; 4/ Р. на СГС от 20.ІХ.2004 г. по гр. д. № 5222/03 г., потвърдено с решение на ВКС, ТК от 8.VІІ.2005 г. по т.д. № 17/2005 г.; 5/ Р. на СРС, НК, 96-и с-в от 18.V.2006 г. по н. ч. дело № 6847/06 г.; 6/ Р. на СРС, НК, 96-и с-в от 18.V.2006 г. по н. ч. дело № 6716/06 г.; 7/ Решение на ВКС, ТК, от 12.V.06 г. по т.д. № 650/05 г.; 8/ Р. № 802/23.VІ.1992 г. на ВС, ІV-то г.о. по гр. д. № 417/92 г. и 9/ Арбитражно решение на АС при БТТП от 25.ІV.2000 г. по вътрешно арб. дело № 102/99 г.
Отделно от това унгарският търговец касатор поддържа в изложението си към жалбата, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла и по въпроси с материалноправно и процесуалноправно естество, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва: 1/ За възможността да се предполага, че ако ОУ на застрахователя са били одобрени от бившата А. за надзор върху застраховането и хазарта, точно същите са били приети от Управителния съвет на ответното застрахователно д-во в съответствие с правомощието на този орган според устава на търговеца; 2/ За възможността да бъде разкривана банкова тайна посредством заключение на назначена по делото съдебно-счетоводна експертиза, т.е. без да е спазена процедурата по чл. 62 и сл. ЗКИ – предвид неяснотата на последните разпоредби.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно д-во „Е” АД – София писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. Р. Г. от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „М” Л. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
С решения на арбитражни съдилища, които са извън съдебната система, не може, съгласно задължителните постановки по т. 3 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., да се обосновава наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Същевременно в изложението на търговеца касатор позоваването на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК е изцяло бланкетно, т.е. не се констатира нито един от релевираните материалноправни и процесуални въпроси да е бил решен от САС в противоречие с практика на ВКС /по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК/, а и на такава, както съдържанието на това понятие е било очертано в разясненията по т. 2 от горецитираното тълкувателно решение, касаторът въобще не се позовава.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., правният въпрос, релевантен за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – с оглед изменения в законодателството или в обществените условия, а за развитие на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практиката по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени. В този смисъл релевирането на процесуалноправни въпроси под формата на оплаквания за нарушаване на съдопроизводствени правила от страна на решаващия съд, отнасящи се до събиране, преценка и обсъждане на доказателствата по делото или до разпределяне на доказателствената тежест в процеса, представлява само повторно посочване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, доводи за което са наведени в жалбата, без то да може да придобие характера и на основание за допустимост на касационното обжалване. Но и релевиране на въпроси от материалноправно естество с изцяло хипотетичен характер, като този за „неяснотата, която оставя нормата на чл. 40 от устройствения правилник на бившата А. за надзор върху застраховането и хазарта”, по никакъв начин не обосновава приложно поле на касационното обжалване, след като този въпрос – за необходимостта от косвен съдебен контрол върху редовността на процедурата за приемане на ОУ на застрахователно д-во, няма отношение към произнасянето на САС досежно валидното сключване на процесния застрахователен договор при действието на съответните Общи условия на ответното „Е” АД-София. Същевременно релевираният от касатора процесуалноправен въпрос – за разкриване от назначено от съда вещо лице на банкова тайна на плоскостта на приложението на чл. 62 и сл. ЗКИ, които текстове били неясни, не е такъв, който непосредствено да е повлиял върху изхода на делото, решено с атакуваното въззивно решение, за да е налице необходимост от тълкуването на точно тези разпоредби от специалния закон.
В заключение, материалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, водено от „М”Лтд. срещу „Е” АД – София, е бил този за предпоставките, при които последното е могло правомерно да откаже плащане на застрахователно обезщетение по процесния договор от 15.V.2003 г., покриващ риска от „загуба на търговски приход” и представляващите „неразделна част” от него Общи условия на застрахователя, съгласно Раздел ІХ.16 от подписаната полица, вкл. без да е необходимо последният да доказва, че просрочието на определени вземания е увеличило риска от настъпване на застрахователното събитие. Като е приел, от правна страна, че е била спазена установената в чл. 381, ал. /отм./ ТЗ форма за валидност на сделката, защото последната е била обективирана в застрахователна полица № 3* въззивният съд е могъл да констатира, че така сключеният при Общи условия на застрахователя договор е бил надлежно доведен до знание на застрахования – настоящ касатор, вкл. с предварително предоставената на застраховащия преддоговорна информация по чл. 381а, ал. 1, т. 3 /отм./, във вр. с чл. 298, ал. 2 ТЗ, т.е. информация за „покритите рискове, изключенията от покритие, съобразно одобрените от А. за застрахователен надзор общи условия”, за които е ноторно, че имат предназначението да конкретизират или да дерогират диспозитивни норми на закона.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 751 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 24.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 440/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 97 по описа за 2010 г.