Определение №622 от 10.10.2013 по ч.пр. дело №5989/5989 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 622

С., 10.10. 2013 г.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 5989/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по жалба вх. № 68148/10.06.2013 г. на Т. Г. И. против определение от 24.04.2013 г. по ч. гр. дело № 2574/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалбата й против определение от 21.03.2012 г. по гр. дело № 17464/2006 г. на Софийски районен съд, с което е повдигнат спор за родова подсъдност и делото е изпратено на ВКС за определяне на състав и произнасяне по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да приеме, че жалбата против определението от 21.03.2012 г. по гр. дело № 17464/2006 г. на СРС е процесуално недопустима, съдът се е позовал на характера на обжалваното определение, което не прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито е след актовете, изрично посочени в закона като подлежащи на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Определението, с което е подигнат спор за родова подсъдност между Софийски районен съд и Административен съд София град, изпратен за разглеждане от ВКС по реда на чл. 135, ал. 4 по своя характер не прегражда развитието на делото, тъй като пътят за защита на страната остава открит. Няма и предвидена законова възможност за обжалване на определенията по спор за подсъдност между съдилищата. Разпоредбата на чл. 121 ГПК има предвид защита на заинтересованото лице при отрицателна препирня за подсъдност, когато пътят на страната се прегражда.
Извън горното следва да се посочи, че с определение № 31/18.07.2012 г. по дело № 16/2012 г., постановено от смесен петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, в производство по чл. 135, ал. 4 АПК, повдигнатият спор между съдилищата за родовата подсъдност на жалбата на Т. И. против отказа на Главния архитект на район „Т.” при СО за одобряване на инвестиционен проект за разделяне на конкретно посочен обект е разрешен. Определен е компетентният съд, който следва да разгледа жалбата – Административен съд София град, с което производството е изчерпано. В този смисъл, при постановяване на обжалваното определение, спорът вече е бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт и за страната е отпаднал правния интерес от жалбата.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.04.2013 г. по ч. гр. дело № 2574/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top