О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
София, 10.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3338/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], против въззивно решение № 1466 от 28.06.2013 г., постановено по т. д. № 2046/2012 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 64 от 12.04.2012 г. по т. д. № 785/2009 г. на Софийски окръжен съд, с което по предявен от [община] установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, пр.3 ЗТР е признато за установено по отношение на [фирма] /в ликвидация/ и [фирма], че в Търговския регистър по партидите на [фирма] /в ликвидация/ и [фирма] е вписано несъществуващо обстоятелство – прехвърляне на търговското предприятие на [фирма] /в ликвидация/ на [фирма], извършено с нотариално заверен договор от 01.02.2007 г., и са присъдени разноски на ответниците.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, а по същество – неправилно. Като основания за недопустимост се сочат постановяване на решението по иск за установяване нищожност на извършено в Търговския регистър вписване, производството по който е прекратено с влязло в сила определение № 220/17.12.2009 г. на Софийски окръжен съд, и постановяване на решението по иск, предявен от лице без надлежна процесуална легитимация – Кметът на [община], който не е бил надлежно упълномощен от Общинския съвет и не е разполагал с представителна власт да води иск по чл.29 ЗТР от името на общината. Неправилността на решението е обоснована с оплаквания, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като не е съобразил незаконосъобразното спиране на делото от първоинстанционния съд на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на т. д. № 11/2011 г. на Софийски окръжен съд, имащо за предмет установяване нищожност на договора за прехвърляне на търговско предприятие, не е обсъдил доказателствата и доводите за определяемост на уговорената в договора цена и не е изложил мотиви във връзка с тях. В жалбата е наведено и оплакване, че в резултат на неправилно интерпретиране на доказателствата и на неточно прилагане на материалния закон – чл.15 ТЗ, въззивният съд е постановил необосновано решение.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с поддържаната в касационната жалба недопустимост на въззивното решение и при условията на евентуалност с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, заявено по отношение на следния материалноправен въпрос : „Може ли цената по договор за прехвърляне на търговско предприятие да бъде определена като паричен еквивалент на задълженията на дружеството, чието търговско предприятие е обект на продажба, към момента на подписване на договора и тези, които ще възникнат в рамките на 6 месечния период на солидарна отговорност, следващ момента на продажбата”.
Ответниците по касация [фирма] /в ликвидация/ – [населено място], и [община] – [населено място], изразяват становища за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмени отговори от 15.08.2014 г. и 12.11.2014 г. В отговора на [община] е направено и искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски окръжен съд, с което по предявен от [община] срещу [фирма] /л./ и [фирма] установителен иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗЗД е признато за установено, че по партидите на дружествата – ответници в Търговския регистър е вписано несъществуващо обстоятелство – прехвърляне на търговското предприятие на [фирма] /л./ на [фирма], извършено с договор от 01.02.2007 г. за продажба на търговско предприятие с нотариална заверка на подписите, Софийски апелативен съд се е позовал на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение от 30.06.2010 г. по т. д. № 11/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което договорът за продажба на търговско предприятие е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД. Като е взел предвид, че в исковата молба ищецът е обосновал несъществуването на вписаното обстоятелство с твърдяна нищожност на договора за прехвърляне на търговско предприятие на основанието по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, въззивният съд е преценил, че страните са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението за уважаване на иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД. С оглед на това е направил решаващия извод, че произнасянето в решението обуславя основателност на иска с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТР, тъй като поради нищожността на договора същият не е породил целените със сключването му правни последици и обстоятелството прехвърляне на търговското предприятие на [фирма] /л./ на [фирма] не е могло да възникне валидно.
В изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд е извършил проверка за допустимост на въззивното решение, като е приел, че решението е постановено по допустим иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТР, предявен от [община], представлявана надлежно, съгласно чл.44, ал.1, т.15 ЗМСМА, от кмета на общината в качеството й на едноличен собственик на капитала на [фирма] /л./ срещу легитимираните да отговарят по иска ответници – прехвърлителят и приобретателят на търговското предприятие, по партидите на които е вписано оспореното обстоятелство.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал на процесуална недопустимост на въззивното решение като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд е длъжен да допусне обжалваното въззивно решение до касационен контрол, ако съществува вероятност решението да е недопустимо, за да извърши проверка на процесуалната му допустимост в производството по чл.290 ГПК. В конкретния случай преценката на данните по делото не води до предположение за недопустимост на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение поради следното :
С депозираната пред Софийски окръжен съд искова молба [община] е предявила срещу [фирма] /л./ и [фирма] иск за установяване несъществуването на вписано в търговския регистър обстоятелство – прехвърляне на търговското предприятие на [фирма] /л./ на [фирма], извършено с договор за продажба на търговско предприятие от 01.02.2007 г. Искът е основан на твърдения, че вписаното обстоятелство не е възникнало валидно, тъй като договорът за прехвърляне на търговско предприятие е нищожен поради липса на съгласие за сключването му и за цената като съществен елемент от съдържанието му, както и поради противоречие със законовата забрана за продажба на търговско предприятие на дружество, обявено в ликвидация. В петитума на исковата молба е формулирано и искане за заличаване на извършеното вписване на основание чл.30 ЗТР. Първоинстанционният съд, а впоследствие и въззивният съд, са квалифицирали така предявения иск като иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТР, съобразно разясненията в т.ІІІ от Тълкувателно решение 0 1/06.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, и с решенията си са се произнесли по иск с посочената правна квалификация, признавайки оспореното обстоятелство за несъществуващо. Твърдението на касатора, че инстанциите по същество са разгледали иск, производството по който е прекратено с определение № 220/17.12.2012 г., е невярно. С цитираното определение Софийски окръжен съд е оставил без разглеждане „иска за заличаване на извършеното в търговския регистър вписване с вх. № 20090729090054 на Агенция по вписванията” и е прекратил производството по този иск /искане/ като недопустимо. Определението не съдържа нито мотиви, нито диспозитив, за прекратяване на производството по единствения иск, предявен с исковата молба на [община] – искът с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТР за установяване несъществуването на вписаното в търговския регистър обстоятелство „прехвърляне на търговско предприятие”. Прекратяването на производството по иска /искането/ с правно основание чл.30 ЗТР не е равнозначно на прекратяване на производството по иска с правно основание чл.29, ал.1, т.3 ЗТР, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение, и не може да се приеме, че съществува вероятност решението да е недопустимо като постановено по непредявен иск.
Неоснователни са и доводите на касатора за вероятна недопустимост на обжалваното решение поради предявяване на иска от Кмета на [община], без изрично упълномощаване от Общинсикя съвет за завеждане на дело по чл.29 ЗТР. Представителната власт на кмета на общината за предявяване на искове от името на общината произтича от закона – чл.44, ал.1, т.15 ЗМСМА, и по тази причина упълномощаването за предявяване на иска по чл.29, ал.1, пр.3 ЗЗД не е съставлявало необходимо условие за надлежното сезиране на съда. Независимо от изложеното, към исковата молба е приложен протокол – извлечение от проведено на 04.08.2009 г. заседание на Общински съвет – К., удостоверяващ взето от общинския съвет решение за упълномощаване на кмета на общината „да обжалва в законовоустановения седемдневен срок извършеното прехвърляне на търговско предприятие с отчуждител [фирма] /л./ и правоприемник [фирма]”. Решението предхожда с един ден датата на депозиране на исковата молба, с която е предявен искът по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТР, а този факт сочи несъмнено, че въпреки непрецизната терминология в съдържанието му – упълномощава кмета „да обжалва”, вместо „да предяви иск”, решението е взето за целите на бъдещо исково производство по чл.29 ЗТР.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и по поставения в изложението материалноправен въпрос. Формулираният въпрос е свързан със спора за действителност на договора за продажба на търговско предприятие, който е разрешен с влязлото в сила решение по т. д. № 11/2010 г. на Софийски окръжен съд, водено между същите страни. Предвид забраната на чл.299, ал.1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, при произнасянето по иска с правно основание чл.29, ал.1, т.3 ЗТР въззивният съд не е обсъждал дали начинът на уговаряне на цената на търговското предприятие обуславя нищожност на договора, тъй като спорът за действителност на договора вече е бил разрешен с решението по цитираното дело. Правните изводи на въззивния съд за основателност на иска по чл.29, ал.1, пр.3 ЗЗД са обусловени от прогласената с предходното съдебно решение нищожност на договора, а не от самостоятелно разрешаване на въведения с изложението правен въпрос, което означава, че въпросът не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. При отсъствие на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не се налага произнасяне по брланкетно поддържаната от касатора допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Разноски за производството по чл.288 ГПК не следва да се присъждат, тъй като ответникът по касация [фирма] /л./ не е претендирал разноски, а ответникът [община] не е представил доказателства за извършени разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1466 от 28.06.2013 г., постановено по т. д. № 2046/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :