ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 622
София, 11.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. 2090 по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
В. Б. И. чрез адвокат М. и адв. М. обжалва определение № 3590 от 2.11.2017 г. по т.д. 709/17 г., САС, ТО, 13 състав, в частта, с което е осъден на основание чл. 77, вр. чл. 71 и чл. 69 , ал.1, т.1 от ГПК да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сумата над дължимата на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ държавна такса са за въззивно обжалване на първоинстанционното решение. Счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че производството не е по чл. 274, ал. 3 от ГПК, а чл. 274, ал.2 от ГПК.
Излага съображения, че производството по чл. 66 от З. е особено производство, развиващо се в рамките на несъстоятелността на „К.“ АД. В закона нямало разпоредби за държавните такси. Основен принцип в правото и по силата на ЗНА бил, че нормите от публичноправен характер, които установявали задължения и по този начин утежнявали положението на страната в процеса, не можели да се прилагат по аналогия на закона или аналогия на правото, поради което към производството по чл. 66 З. не можели да се прилагат правилата от общата несъстоятелност. Освен това и в производството по чл. 692 от ТЗ не се предвиждало внасяне на държавна такса.
Ако не се приемело горното, то евентуално излага съображения, че следва да се изменят размерите на основание чл. 694, ал. 7, изр. 1 от ТЗ.
З. нямал изрични правила. При приложение на чл. 612, ал. 2 от ТЗ следвало да се приложат правилата на ТЗ. С изменението ДВ бр. 105 от 30.12.2016 г. , които засягали посочената разпоредба било прието, че държавната такса, по иска по чл. 694 от ТЗ се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. Посочената разпоредба има процесуален характер, което води до извод, че същата се прилага незабавно и спрямо всички висящи процесуални правоотношения, освен ако не е установено друго със самия закон. Държавната такса следвало да се определи върху 1/4 от вземането, като се съобрази чл. 18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. Моли да се отмени определението в частта, над определения по посочения начин размер.
Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение като взе предвид доводите, изложени от страните намира следното:
Предмет на производството по делото е възражението на В. Б. И. срещу решение на синдика на „Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност. С решение № 1666 от 12.07.2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав е потвърдено решението на Софийски градски съд № 1776 от 17.10.2016 г. по т.д. 3611/15 г., СГС, VI-14 състав, с което подаденото възражение по чл.. 66, ал. 1 от З. от В. Б. И. е оставено без уважение. Към това производство на основание чл. 612, ал.2 от ТЗ следва да се приложат правилата на чл. 694 от ТЗ.
С обжалваното в настоящето производство определение въззивният съд поради това, че е пропуснал да се произнесе по дължимата от въззивника държавна такса за въззивно обжалване, се е произнесъл, приемайки, че се дължи на основание чл. 77 вр. чл. 71, вр. чл. 69, ал.1 ,т. 1 от ГПК като е определил размера й от 4 143,75 лв.
Вземането, за което В. Б. И. е осъществил защита чрез обжалване на първоинстанционното решение е в размер на 207 187,49 лв.
От данните по делото се установява, че въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба на 31.10.2016 г. Обжалваното определение за събиране на дължимата държавна такса по въззивната жалба, е постановено на 02.11.2017 г. Държавната такса към момента на подаване на въззивната жалба се определя на основание чл. 612, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 694, ал. 2 от ГПК преди изменението на ТЗ от 30.12.2016 г. на чл. 694 ДВ бр. 105 от 30.12.2016 г. Държавна такса към подаване на въззивната жалба не е била дължима с оглед правилото, че се определя с оглед изхода на спора. В хода на процеса е изменена нормата на чл. 694, ал. 2 от ГПК ДВ бр. 105 от 30.12.2016 г. като е въведено правилото на чл. 694, ал. 7 от ТЗ, съгласно което държавната такса по иска с правно основание чл. 694 от ТЗ се определя върху ј от вземането. Нормата е процесуална и има незабавно действие, а поради това следва да се приложи и към заварените производства. Независимо, че към момента на подаване на въззивната жалба е действала нормата на чл. 694, ал. 2 от ТЗ, то при определяне на държавната такса е в сила новата процесуална норма на чл. 694, ал. 7 от ТЗ. Следователно държавната такса по въззивната жалба следва да е 2 % върху ј от вземането, доколкото към момента на определянето й вече е приета нова процесуална норма, която се прилага и за заварените процесуални правоотношения. В случая дължимата държавна такса с оглед изхода на спора следва да се събере от В. И. в размер от 1 035,93 лв.
Поради това настоящият съдебен състав намира, че определеният от Софийски апелативен съд размер е определен в нарушение на посоченото правило и поради това следва да се отмени частично за разликата над 1 0 35,93 лв.
Върховният касационен съд на Р България в състав на Второ Търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ определение № 3590 от 02.11.2017 г. по т.д. 709/17 г., Софийски апелативен съд, 13 състав в частта, с която е осъден В. Б. И. да заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер над 1035 лв, на основание чл. 77, вр. чл. 69, ал.1 т. 1 от ГПК.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: