2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
София, 12.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1338 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2192 от 18.12.2014 година по гр.д. № 3425/2014 година на Пловдивски окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Л. И. И. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е работел по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „провадач консултант” в магазин на ответното дружество, находящ се в [населено място] до 21.12.2013 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ със заповед № 13 от 20.12.2013 г. поради съкращаване на щата. Прието е, че уволнението е извършено законно, след реално съкращаване на една от щатните бройки за длъжността и проведен подбор по чл. 329, ал.1 КТ. Предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2793,12 лева са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Л. И. И.. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси налице ли е реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции на закритата длъжност преминават към друга, а друга част от тях се възлагат на новооткрита длъжност; подлежи ли на съдебен контрол извършения при злоупотреба с право подбор и следва ли преценката за законност на подбора да включва съответстват ли обективно проявените качества на работника с дадената от работодателя оценка са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – ТР № 3 от 2011 г. ОСГК ВКС; решение № 75 от 27.03.2012 г. по гр.д. № 924/2011 г. на Трето г.о. ВКС; решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. на Трето г.о. ВКС; решение № 126 от 02.05.2011 г. по гр.д. № 1227/2010 г. на Трето г.о. ВКС; решение № 274 от 04.06.2012 г. по гр.д. № 1340/2010 г. на Четвърто г.о. ВКС и решение № 2919 от 07.06.2013 г. по гр.д. № 1378/2012 г. Четвърто г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд.
Въпросът кога е налице реално съкращаване на щата за определена длъжност е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, в т.ч. и с приложените съдебни решения. Съгласно установената съдебна практика, съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в една при премахване на щатни бройки; при т. нар. „трансформиране” на длъжности, което съставлява закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание – нова по трудови функции или когато са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени и нови по своята характеристика трудови функции – решение № 189 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 919/212 г. на Четвърто гражданско отделение; решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. на Трето гражданско отделение и решение № 4498 от 13.01.2012 г. по гр.д. № 1561/2010 г. на Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 291, ал.1, т.1 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика. В съответствие с така установената съдебна практика, въззивният съд е приел, че доказателствата за закриване на една от двете длъжности „продавач-консултант” и разкриване на нова длъжност „общ работник склад”, на която са били възложени освен функциите по обслужване на склада и част от трудовите задължения на съкратената длъжност, сочат за извършено реално съкращаване на щата, при което за работодателя е възникнало правото за уволнение по чл. 328, ал.1, пр. ІІ- ро КТ.
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът включва ли съдебният контрол за законност на подбора преценка за съответствието между обективно проявените от работника професионални качества и дадената от работодателя оценка. Изводът за законност на извършения от работодателя подбор е формиран от въззивния съд именно след преценка обективен ли е подборът; след анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства относно лицата между които е извършен подбора (заемащите щатните бройки, засегнати от съкращението), професионалната им квалификация и проявените делови качества за заеманата длъжност, в т.ч. точност при фактуриране на стоки и оформяне на счетоводни документи, умение за приемане на заявки, комуникативни възможности.
Въпросът подлежи ли на съдебен контрол извършения подбор при злоупотреба с право не е обуславящ изхода на делото. При разрешаване на въпроса за законността на подбора по чл. 329, ал.1 КТ, въззивният съд е изхождал от въведените от ищеца доводи за незаконност, а именно проведен ли е подборът между всички работници, заемали длъжност с идентични трудови функции и реална ли е дадената от работодателя оценка за професионалните им качества. Доводът за злоупотреба с право е заявен във връзка с извършеното от работодателя съкращаване на щата – въведено е твърдение, че съкращаването е с единствена цел да бъде прекратено трудовото му правоотношение поради влошеното му здравословно състояние, т.е. повдигнатият от касатора въпрос няма отношение към решаващите изводи на съда относно подбора по чл. 329, ал.1 КТ. Независимо от това, съдът се е произнесъл и по довода за злоупотреба с право в пълно съответствие с утвърдената съдебна практика. Приел е, че презумпцията за добросъвестност на работодателя по чл. 8, ал.1 КТ не е оборена с представените по делото доказателства; че поредицата от болничните листове на ищеца, удостоверяващи временна нетрудоспособност поради общо заболяване не обуславят извод, че съкращаването на длъжността е извършено единствено с цел прекратяване на трудовото му правоотношение, още повече и предвид доказателствата за законно извършен подбор по установените в закона критерии между лицата, заемащи засегнатата от съкращаването длъжност.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 04.022012 г. с адвокат П. П. от адвокатска колегия [населено място].
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2192 от 18.12.2014 година по гр.д. № 3425/2014 година на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. И. И. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 500 (петстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: