О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
С., 12.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 556 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба с вх. № 27679 от 12.ІІІ.2012 г. на С. Е. Т. от [населено място], подадена против въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, Адм. отделение, с-в ІІІ-Г, от 21.ХІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 5554/2011 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГК, 28-и с-в, от 31.І.2011 г. по гр. д. № 57367/09 г. в частта му за отхвърляне – като неоснователен – на прекия иск на настоящия касатор с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното застрахователно д-во [фирма]-С., в частта му за разликата над присъденото му застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 19.VІІ.2008 г., в размер на сумата от 4 500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/ и до пълния предявен размер на тази искова претенция от 25 000 лв., както и ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от завеждане на делото /28.ХІІ.2009 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касатора Т. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, поради което се претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковата претенция на настоящия касатор срещу ответното [фирма]-С. да се уважи в предявения й размер, посредством допълнително присъждане на още 20 500 лв. и ведно със законната лихва върху тази главница, но считано не от датата на подаване на исковата молба (както обаче е било поискано в петитумната й част – бел. на ВКС), а от тази на настъпванвето на процедното ПТП, а също и присъждане в полза на касатора Т. на всички направени от него по делото равноски, вкл. изплатеният адвокатски хонорар.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК имеон Ем. Т. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с обжалваното решение СГС се е произнесъл по материалноправния въпрос – „за критериите, по които следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди вследствие на получени при деликт телесни увреждания”, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., а също и в две постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на един и същ състав на ІІ-ро т.о. на ВКС, както следва:
1/ Решение № 93/23.VІ.2011 г. по т. дело № 566/2010 г.;
2/ Решение № 177/27.Х.2009 г. по т. д. № 14/2009 г.
Ответното по касация [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, развити в жалбата на Т..
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на С. Е. Т. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, въззивната инстанция е приела, че спорът по делото е бил концентриран досежно обема на отговорността на делинквента /К. Б. Н. от [населено място]/ за вредите, причинени в резултат от процесното ПТП, настъпило на 19.VІІ.2008 г., а оттам – и относно обхвата на отговорността на неговия застраховател /ответното [фирма]-С./, реализирана по специалния ред на чл. 226, ал. 1 КЗ, като в тази връзка са били отчетени не само факти като съпричиняването на вредоносния резултат от страна на настоящия касатор, шофирал без обезопасителен колан и с превишена скорост, но и такива правнорелевантни на плоскостта на приложението на чл. 52 ЗЗД обстоятелства, като: възраст на пострадалия, а също вида и степента на понесените от него телесни и психически увреждания, обусловили в крайна сметка преценката на решаващия съд за справедлив размер на дължимото от търговеца застраховател обезщетение. След като са били изложени в мотивите към атауваното въззивно решение обстойно арументирани съображения въз основа на изслушаното по делото заслючение на съдебно-медицинска експертиза за характера на всяка една от телесните повреди, понесени от Т. и продължителността на оздравителния период, в случая се налага извод, че СГС „в достатъчна степен” е съобразил изкованите в десетилетната практика на ВКС – от ППВС № 4/1968 г. насам, критерии, по които следва да се определя справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като следствие от получени при деликт телесни увреждания. Тъй като не се констатира атакуваното от Т. въззивно решение да е било постановено в противоречие с цитираната в изложението към жалбата му задължителна практика на ВКС, в случая се налага извод, че не е налице предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, Адм. Отделение, с-в ІІІ-Г, от 21.ХІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 5554/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2