3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 622
С., 14.11. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 524/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по частна жалба на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност против определение № 382 от 23.06.2011 год. по ч. гр. дело № 331/2011 год. на Варненски апелативен съд, с което е отменено определение № 218 от 30.03.2011 г. по ч. гр. дело № 104/2011 г. на Силистренски окръжен съд в частта, с която са наложени обезпечителни мерки – „спиране от движение” на лек автомобил марка „Мерцедес” модел „С-500 4 М.” с ДК [рег.номер на МПС] ; „спиране от движение” на лек автомобил марка „Пежо модел 307” с ДК [рег.номер на МПС] ; „спиране от движение” на мотопед марка „APRILIA”, модел SR50, с ДК [рег.номер на МПС] – всички собственост на М. М. Т. и Н. Ю. Т.; „запор” на разплащателна сметка в лева с IBAN BG 39 TTBB 94001505022875, открита на 02.03.2007 г. с титуляр Н. Ю. Т. в [фирма]; „запор” на движими вещи находящи се в дома на М. М. Т. и Н. Ю. Т. с адрес [населено място], [улица], представляващ жилище-апартамент, източна половина от първи етаж на масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 69 кв. м и жилище-апартамент, източна половина от втори етаж на масивна двуетажна жилищна сграда и обезсилил издадената обезпечитгелна заповед в посочените части.
Жалбоподателят моли да се отмени определението в обжалваната му част по съображения изложени в частната жалба.
В изложение за допускане на касационна обжалване се поддържа, че определението в обжалваната част е неправилно и не е съобразено с целите на З..
Върховният касационен съд, състав на трето г. о. като взе предвид, че определението е въззивно, с което е разрешено по същество обезпечително производство намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във вр. с чл. 23, ал. 2 З., подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е прието, че за постигане целите на обезпечаването е достатъчно върху процесните МПС да бъдат наложени запори, чрез които се осуетява възможността вещите да бъдат отчуждени чрез разпоредителни сделки, а спирането им от движение ненужно ограничава правото на свободно придвижване на собствениците. Относно наложения запор върху разплащателна сметка в лева с титуляр Н. Т. е прието, че от приложена история на сметката се установява, че постъпленията по нея са със законен произход – заплати, обезщетения и помощи на титуляра, а разходите са за заплащане на текущи месечни нужди и такси. Посочено е, че крайното салдо към датата на налагане на запора е 10371 лв. – сума незначителна спрямо обезпечителния интерес, а нейното запориране би лишило домакинството от средства за текущи разходи. Отмяната на наложения запор върху движимите вещи е мотивирано с липса на конкретизиране на вещите от молителя, което не дава възможност за преценка, кои вещи попадат в хипотезата на чл. 23, ал. 7 от З., няма наведени твърдения, че в дома на бъдещите ответници по обезпечения бъдещ иск се намират движими вещи на значителна стойност, за които може да се предполага, че са придобити от престъпна дейност, а налагането на запор върху движими вещи без същите изрично да са посочени, прави невъзможно изпълнението на обезпечителната заповед.
В изложението за допускане на касационно обжалване са наведени доводи за неправилност на определението, което не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съдът допуска обезпечаване на бъдещ иск, при наличието на определени условия, които установява в обезпечителното производство. В изложението се поддържа, че като е отменил част от обезпечителните мерки, съдът не се е съобразил с целите формулирани в чл. 2 З.. При допускане на обезпечаване на иск съдът преценява обезпечителната нужда на ищеца във връзка с посочената обезпечителна мярка, като следи да задоволи обезпечителната нужда на ищеца без ненужно обременяване на ответника. От това се е ръководил съдът, като е преценил, че наложения запор върху леките автомобили, като обезпечителна мярка отговоря на обезпечителната нужда на ищеца – запорираната вещ е предназначена за принудително удовлетворяване, а бъдещите ответници са лишени от разпоредителна власт с нея, т. е. целите на обезпечението са постигнати. Спирането на автомобилите от движение не обслужва тези цели, а води до несправедливо ограничаване правата на ответниците. Преценката на съда за отмяна на запора върху разплащателната сметка в лева е изведена при съпоставянето на обезпечителната мярка, обезпечителната нужда и ограничаване правната сфера на бъдещия ответника, а отменения запор върху движими вещи, без да са конкретно посочени, е обоснован от изискването за точно индивидуализиране на запорираната вещ, което обезпечава изпълнението върху веща.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че съдът е приложил точно закова, с което е гарантирал законосъобразността на проведеното обезпечително производство. Жалбоподателят не е обосновал предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, в хипотезата на т. 3 ГПК, на която се е позовал формално.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 382 от 23.06.2011 г. по ч. гр. дело № 331/2011 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ