О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
гр. София, 16.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 172/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 1451 от 29.11.10г., постановено по гр.д.№ 912/10г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 3485 от 03.12.2007г. по гр.д.№ 4245/07г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. Д. С. против ОСЗГ(сега ОСЗ)-А. и [община] иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследниците на Ж. Д. С., починала през 1997г., да възстановят правото си на собственост върху нива с площ от 3 дка, находяща се в землището на [населено място], м. “К. лан”.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че представената по делото декларация за притежавани непокрити земеделски имоти от 22.06.1949г. на Ж. Д. И. (С.) е от кръга на предвидените в закона доказателства за установяване право на собственост с оглед на момента на нейното изготвяне и предназначението й за записванията в емлячните регистри с оглед пререгистрирането на частните и обществени непокрити имоти съгласно Указ № 573/49г., но че същата не отговаря на всички нормативни изисквания (§ 5 на Окръжно № 694/30.05.1949г. на председателя на Държавната планова комисия, издадено във връзка с посочения указ), тъй като на самата декларация липсва разписка под подписа на декларатора, подписана от лицето, което е натоварено от председателя на народния съвет да ги прибира, която разписка удостоверява нейното подаване. Поради това решаващият съд е приел, че доказателствената сила на декларацията е накърнена и предвид липсата на други писмени доказателства, които да удостоверяват право на собственост върху процесния имот в полза на наследодателката на ищеца исковата претенция е прието за неоснователна.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за доказателствената стойност по смисъла на чл.178, ал.2 ГПК на документ, който има външни недостатъци, който е от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.4 разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая поставеният от касатора правен въпрос не обуславя изхода на спора, тъй като решаващият съд не е приел, че представената по делото декларация представлява документ с външни недостатъци по смисъла на чл.178, ал.2 ГПК, респ. чл.142, изр.2 ГПК/отм./.
Освен това във връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени и същите по отношение на поставения въпрос не са налице, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. По направените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, аналогични на направените в самата касационна жалба ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство.
С оглед на казаното подадената от И. Д. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1451 от 29.11.10г., постановено по гр.д.№ 912/10г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: