5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
гр. София, 20.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2318 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 114 от 22.04.2015г. по в.т.д. № 115/2015г. на Апелативен съд – [населено място], с което е потвърдено решение № 1204 от 15.12.2014г. по т.д.№ 350/2014г. на Окръжен съд – Варна. С потвърденото първоинстанционно решение касаторът [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата 34 539 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца за периода 01.05.2010г. – 31.12.2013г. в резултат на ползването без правно основание на достъп до трафопост НТП – за електроенергийно производство, собственост на ищеца, от който се захранват и други потребители.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита за противоречащ на закона извода на въззивния съд, че в случая се е осъществило основанието по чл.59 ЗЗД за възникване на вземания на ищеца за обезщетение за ползването без основание от ответника на на съоръжение през процесния период. Поддържа, че предпоставките за уважаване на иска не са били налице, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че от процесния трафопост не се захранват други потребители освен ищцовото дружество. Поддържа още, че въззивният съд, като е възприел вариант 2 от приетата експертиза, е постановил незаконосъобразно решение поради противоречието му с материалния закон. Представя изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Следва ли енергийното предприятие да заплати обезщетение за ползване на енергиен обект /трафопост/ на собственика му в случая, когато към трафопоста е присъединен един клиент само собственика на трафопоста, а едно трето лице ползва енергийния обект, но не е присъединено при условията и по реда на Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и не се води клиент на енергийното предприятие?
2. Има ли качеството на „потребител на енергийни услуги” по смисъла на пар.41 „б” от ДР на ЗЕ лице, което не е законно присъединено към разпределителната мрежа, не се намира в договорни отношения с оператора на съответната мрежа и с крайния снабдител?
Счита, че отговорът на формулираните въпроси ще е произнасяне по сравнително нов вид правоотношения, реализиращи се в областта на енергетиката, което от своя страна ще доведе до тяхната регламентация, безспорно ще способства развитието на правото и е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], представляван от адв. Ч., оспорва касационната жалба. Поддържа, че в изложението си касаторът е посочил въпроси, които не са решени в ротиворечие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата, нито пък са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд и е изложил свои съображения с оглед направените във въззивната жалба оплаквания. Обсъдил е събраните по делото доказателства и е приел, че от процесния трафопост се захранват като потребители на електрическа енергия Предприятие обработка на детайли „И. и И.” от септември 2006г., фирма [фирма] /с обект склад за храни на животни/ – от м. август 2008г. и площадка за автосервис – от 2010г. Взел е предвид становището на вещото лице, че фирма „И. и И.” се захранва от една килия от трафопост „С. 1”, като към този потребител има трансформиране /преобразуване/ на енергия, той се захранва от ниската страна, и в периода 07.213г. – 12.2013г. е заплащал на [фирма] потребяваната от него ел.енергия по клиентския номер на ищеца. Въз основа на изложеното въззивният съд е достигнал до извода, че от процесния трафопост се захранват с електроенергия и други „потребители на енергийни услуги” по смисъла на пар.41 „б” ДР на ЗЕ, освен ищцовото дружество, т.е. за процесния период ответното дружество е ползвало собствения на ищеца трафопост, поради което е следвало да уреди отношенията си с него по реда на чл.117, ал.8 ЗЕ, като сключи договор за предоставяне на достъп до преносното и/или разпределителното предприятие. Приел е, че ако такъв договор е бил сключен, цената на осъществявания достъп би следвало да се определя по Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия. Заключил е, че тъй като такъв договор не е сключен, ответникът дължи обезщетение на основание чл.59 ЗЗД до размера на обогатяването си за сметка на обедняването на ищеца в размер на пазарната стойност на Д. – чл.3.3 от Методиката, доколкото липсва балансова такава. С оглед на това е приел, че искът следва да бъде уважен за сумата 34 539 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора въпроси са свързани с преценката за наличие на предпоставки за заплащане на обезщетение от енергийното предприятие за ползване на обект /трафопост/ на собственика му, когато обектът се ползва от трето лице, което не е присъединено при условията и по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и с преценката дали такова лице има качеството на „потребител на енергийни услуги” по смисъла на пар.1, т.41 „б” от ДР на ЗЕ. Разрешаването на тези въпроси е обусловено от конкретните факти по делото, становищата на страните и събраните доказателства, което е пречка да се даде принципен отговор и поради това не може да се приеме, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изводите на въззивния съд по поставените въпроси са обусловени от установените по делото факти – че обектът на ищеца е ползван не само от него, а въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е установено реалното захранване с електрическа енергия и на други лица – Предприятие обработка на детайли „И. и И.” от септември 2006г., фирма [фирма] /с обект склад за храни на животни/ – от м. август 2008г. до 28.03.2013г. /от когато е присъединен клиент към трафопост, собственост на ответника/ и площадка за автосервис – от 2010г., като ответникът не е доказал това захранване да е предоставено от собственика на обекта в нарушение на действащите правила. Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд е достигнал до извод за наличие на предпоставките на чл.59 ЗЗД, като тези изводи са съобразени с формираната съдебна практика по приложението на чл.117, ал.8 ЗЕ и чл.59 ЗЗД, обективирана в решение № 179 от 18.05.2011г. по т.д. № 13/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 6 от 02.02.2015г. по т.д. № 184/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. Съгласно тази практика при ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл.117, ал.7 /сега ал.8/ ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, определено на база приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На основание чл.78 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1850 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 от 22.04.2015г. по в.т.д. № 115/2015г. на Апелативен съд – [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], В. Т. – Е да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 1850 лева /хиляда осемстотин и петдесет лева/ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.78 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: