2
определение по гр.д.№ 60167 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
София, 21.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева т.д.№ 60167 по описа за 2016 г. съгласно заповед на Председателя на ВКС № 839 от 18.05.2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите /НАП/ против решение № 85 от 08.03.2016 г., постановено по в.т.д.№ 807 от 2015 г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение, с което е отменено решение № 324 от 17.08.2015 г. по т.д. № 295 от 2013 г. на Старозагорския окръжен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от НАП срещу Е. Л. К., действащ като [фирма] иск по чл.422 ГПК за установяване на съществуването на частно държавно вземане по акт № 8 от 24.02.2012 г. за връщане на получени суми по договор за безвъзмездна финансова помощ № 2006/018-164.05.01, подписан между Министерството на икономиката и енергетиката /МИЕ/ и Е. Л. К., действащ като [фирма], за сумите 37 190,40 евро главница, ведно със законната лихва за периода от 09.04.2012 г. до изплащане на вземането и 3 798,23 евро лихва за периода от 28.03.2011 г. до 20.02.2012 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 11.04.2012 г. и от 05.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 175 от 2012 г. на Районен съд- Гълъбово.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с незадължителна съдебна практика /влязло в сила решение № 6 от 11.03.2014 г. по т.д.№ 48 от 2013 г. на Ловешкия окръжен съд по идентичен случай/ по следните въпроси:
1. Достатъчно ли е да бъде налице безспорно установена нередовност /в настоящия случай конфликт на интереси/, за да не бъдат одобрени извършените разходи по сключен договор за безвъзмездна финансова помощ и да се дължи връщане на полученото авансово плащане ?
2. Дали действията на дружество, осъществени от лице, което не е вписано в Търговския регистър като представляващ търговско дружество, могат да бъдат противопоставени на третите добросъвестни лица по договора /в случая на Изпълнителната агенция по програма ФАР/ ?
В писмен отговор от 25.07.2016 г. ответникът по жалбата Е. Л. К., действащ като [фирма] оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд да не бъде допускано.
В писмен отговор Министерството на икономиката поддържа доводите в касационната жалба.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения иск по чл.422 ГПК, въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 27.11.2008 г. между Министерството на икономиката и енергетиката /МИЕ/ и ответника Е. Л. К., действащ като едноличен търговец „Е.-Е. К.“, е бил сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма ФАР. В изпълнение на този договор ответникът е сключил два изпълнителски договора, единият от които консултански договор от 23.03.2009 г. с изпълнител [фирма]. Безспорно установено било, че едноличен собственик и представляващ това О. към 23.03.2009 г. е била А. И. Д.. Последвана е съпруга на Е. И., който е бил служител в МИЕ през периода 06.12.2007 г. до 09.04.2010 г., което съгласно чл.4, т.2 от Общите условия представлява конфликт на интереси и нарушение на договора, тъй като бенефициентът е длъжен съгласно чл.1, т.7 от договора да гарантира, че конфликтът на интереси не засяга неговите изпълнители. Тъй като към момента на сключване на договора все още не е бил приет Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси /в сила от 01.01.2009 г./, в случая били приложими правилата на Регламент № 1605/2002 г. от 25.06.2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, в който се съдържа определение на конфликт на интереси и на бенефициента е вменено задължение да гарантира, че няма да бъде допуснат конфликт на интереси, включително и към всички негови изпълнители- чл.52, чл.93, пар.1, чл.94 и чл.96, пар.2, б.“а“.
Поради изложеното съдът е приел, че е било налице основанието на чл.11, т.2 за прекратяване на договора и за възстановяване на получените по този договор суми. По делото обаче не било установено, че МИЕ е направил изявление за прекратяване на договора. В изпратените писма се поканвал ответника да възстанови получените суми, но никъде не било направено волеизявление за прекратяване на договора.
За неоснователен е приет и другият довод на ищеца за връщане на получената сума. Договорящият орган не е признал за извършени дейностите по сключен от бенефициента консултански договор, тъй като този договор бил подписан от лице без представителна власт /от М. А., която не е била пълномощник на дружеството/ и като такъв бил невалиден и не пораждал правно действие. Според възивния съд, нямало пречка консултанският договор като търговски договор да бъде сключен от управомощено от управителя лице. Дори и да е бил сключен без упълномощаване /без представителна власт/, съгласно чл.301 ТЗ се счита, че търговецът потвърждава действията, щом не е възразил веднага след узнаването им. В случая услугата е била изпълнена от изпълнителя по консултанския договор, същият е получил възнаграждение по него и не се противопоставил, поради което съгласно чл.301 ТЗ съдът е приел, че правните последици на този договор са настъпили.
В посоченото от касатора решение № 6 от 11.03.2014 г. по т.д.№ 48 от 2013 г. на Л. окръжен, влязло в сила на 16.04.2014 г., е прието, че съгласно т.8.3 от финансовото споразумение всяка доказана нередовност, разкрита по време на прилагане на програмата, води до възстановяване на средствата, изразходвани от Комисията. Прието е и че ако М. А. е действала като пълномощник при сключване на консултанския договор, е следвало да посочи това и да представи пълномощно. Тъй като съгласно чл.141, ал.6 ТЗ овластяването на М. А. не е било вписано в Търговския регистър, то не можело да се противопостави на Министерството на икономиката и енергетиката /тоест, че действията на страните по консултанския договор не могат да бъдат противопоставени на Министерството на икономиката и енергетиката, което се явява трето добросъвестно лице по този договор/. Поради това Министерство в рамките на компетенциите си като Изпълнителна агенция по Програма ФАР не е могло да приеме и отчете като изпълнен консултанския договор, сключен в изпълнение на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Видно от мотивите на двете горепосочени решения, налице е противоречиво решаване на втория поставен от касатора и относим към тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.141, ал.6 от Търговския закон правен въпрос, който следва да бъде уточнен по следния начин: дали действията на търговско дружество в изпълнение на договор, сключен и подписан от лице, което не е вписано в Търговския регистър като представляващ това търговско дружество, могат да бъдат противопоставени на третите добросъвестни лица по договора /в случая на Изпълнителната агенция по програма ФАР/. Поради това касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 85 от 08.03.2016 г., постановено по в.т.д.№ 807 от 2015 г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение.
ДАВА едноседмичен срок на касатора НАП да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер общо на 1603,34 лв. /хиляда шестстотин и три лева и тридесет и четири стотинки/.
УКАЗВА на касатора, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделение за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.