О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
София 22.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседаниена 17 юни 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 453/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. Р. като пълномощник на Е. Я. Х., действуващ като ЕТ с фирма ”О.-96-Е. Х.” със седалище [населено място], против решение № 421 от 30.12.2009 г. по в.гр.д. № 624/09 г. по описа на Хасковския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са разрешение в противоречие с практиката на ВКС. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани два въпроса: длъжен ли е съда чрез тълкуване на договора съгласно чл. 20 ЗЗД да изясни действителната обща воля на страните към момента на сключването му и дали, за да бъде уважен иск по чл. 109, ал.1 ЗС, въздействията, с които се смущава нормалното упражняване на едно сервитутно право, следва да имат постоянен характер. Позовава се на решение № 788 от 15.12.2005 г. по гр.д. № 513/04 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 76 от 25.12.1980 г. по гр.д. № 51/80 г. на ОСГК; ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д. 10/84 г. на ОСГК.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] чрез своя процесуален представител адв. Т. В. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 464 от 17.07.2009 г. по гр.д. № 1708/08 г. на Районен съд Хасково в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] Х. против Е. Я. Х., действуващ като [фирма] иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не притежава вещно право на преминаване през южната част на ПИ с идентификатор 77195.725.57, учредено с нот. акт № 39, т.ІІІ, нот. дело № 367/01.12.2000 г. и в отменената част е постановено друго, с което искът е уважен. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която е отхвърлен предявеният от Е. Х. против [фирма] насрещен иск по чл. 109, ал.1 ЗС за осъждане на първоначалния ищец да прекрати неоснователните действия на своите работници и служители, с които се препятствува упражняването на правото му на преминаване през имота на ищеца.
По делото е установено от фактическа страна, че по силата на договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 39, т.ІІІ, нот. дело № 367/ 01.12.2000 г. ответникът е придобил от [фирма] [населено място] правото на собственост върху парцел ХІ с площ 1286 кв.м. в кв. 85 по регулационния план на града от 2000 г., ведно с построената в него масивна сграда / пречиствателна станция/, завършена в груб строеж. Със същия нотариален акт продавачът учредил в полза на купувача право да преминава през южната част на собствения му парцел ІІІ с площ 7550 кв.м., до прокарване на улица за осигуряване на самостоятелен достъп до продадения парцел. С нотариален акт № 178, т.ІV, дело № 706/15.08.2007 г. ищецът [фирма] закупил от [фирма] – Х. поземлен имот с идентификатор 77195.725.57 по кадастралната карта, идентичен с парцел ІІІ в кв. 85 по плана на града. Спорът между страните е бил дали учреденото в полза на ответника вещно право на преминаване се е погасило поради сбъдване на прекратителното условие, под което е било учредено.
Въззивният съд е приел, че към момента на сключване на договора за продажба, от който ищецът черпи права, учреденото право на преминаване е било прекратено, поради което и не е било отразено в нотариалния акт за продажбата. Изводът е обоснован с това, че със заповед № 1040 от 27.10.2000 г. на Кмета на [община] е било одобрено частично изменение на парцел ІІІ – [фирма], парцел VІІІ – за промишлени нужди и парцел ІХ- за промишлени нужди, като с тази заповед е предвидено прокарване на улица- тупик с ОТ 2594-2629-2630-2631 и по този начин е осигурен пешеходен достъп до собствените на ответника имоти с идентификатор 77195.725.75 и 77195.725.76. Съдът е намерил за ирелевантно обстоятелството дали тази улица ефективно обслужва имота на ответника предвид обстоятелството, че при обособяване на новите парцели не са били съобразени входовете на сградите, където са влизали МПС, тъй като същият е могъл да обжалва заповедта за изменение на регулацията.
Първият от поставените с изложението въпрос, свързан с приложението на чл. 20 ЗЗД с оглед изясняване волята на страните досежно уговореното в т.2 от договора за продажба прекратително условия, е относим към изхода на предявения отрицателен установителен иск за съществуване на учреденото в полза на ответника вещно право на преминаване. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с приетото в решение № 788 от 15.12.2005 г. по гр.д. № 513/04 г. на ВКС, ІІ г.о., според което действителната обща воля на страните следва да бъде изведена от обстоятелствата, изявленията и действията им към момента на сключване на сделката, а в случая това не е сторено. Налице е основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по отрицателния установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по насрещния иск по чл. 109, ал.1 ЗС. По отношение на този иск съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява единствен изолиран случай, при който е бил възпрепятстван достъпа на ответника до собствения му имот и поради това искът му се явява неоснователен. Това разрешение не противоречи на постановките на ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/94 г., в което е прието, че искът по чл. 109, ал.1 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/ или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта, което ограничава, смущава и пречи на пълноценното му използуване, защото по делото не е установено с действията си ищецът да препятствува упражняването на правото на ответника да преминава през собствения му имот. Обстоятелството, че порталната врата се заключва в нощните часове с цел опазване от противозаконни посегателства на намиращото се в имота имущество, не може да се окачестви като неоснователно действие по смисъла на чл. 109, ал.1 ЗС. Затова в тази част въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 421 от 30.12.2009 г. по в.гр.д. № 624/09 г. по описа на Хасковския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Я. Х., действуващ като [фирма] против [фирма] – Х. насрещен иск с правно основание чл. 109, ал.1 ЗС.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 421 от 30.12.2009 г. по в.гр.д. № 624/09 г. по описа на Хасковския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] – Х. против Е. Я. Х., действуващ като [фирма] иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не притежава вещно право на преминаване през южната част на ПИ с идентификатор 77195.725.57.
УКАЗВА на жалбоподателя Е. Х. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лв. и представи доказателства за това в съда. При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
При изпълнение на даденото указание в срок делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: