4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
София, 24.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 612/2011 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. В. и Ф. Х. В. черз адв. М. М. срещу решение от 14.03.2011 г. по гр.д. Nо 54/2011 г. по описа на Шуменски окръжен съд , с което е обезсилено решение от 22.11.2010 год. по гр.д. № 1005/2010 год. на Шуменски районен съд, с което е признато по отношение на П. Д. П., че двамата касатора са собственици въз основа на давностно владение на апартамент № 38, вх.2, ет.5, в сграда с идентификатор 83510.668.152.7 на [улица], [населено място], със застроена площ от 40.71 кв.м., ведно с избено помещение № 38, с площ от 2.92 кв.м. и 0.736% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и производството по делото е прекратено.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и за необоснованост. Моли се за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго, с което да бъде уважен предявения иск.
В изложението по чл.284 ал.3, ГПК жалбоподателите са посочили,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото, свързани с това дали при липса на нарочен диспозитив в съдебно решение по установителната част на иск с правно основание чл. 108 ЗС, когато е отхвърлен иска в частта за предаване на владение, е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на установителната част и в този смисъл признато ли е по отношение на ответника по такъв иск, че ищецът е собственик, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата, поради което считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
С въззивното решение е прието, че пред Ш. е било образувано гр.д. № 2984/2008 год., по което П. П. е искал предаване на владението на процесния имот от касаторите.Исковата претенция е отхвърлена поради липса на доказателства, че жилището се владее от касаторите, като в мотивите си и Ш. и Ш. са приели за доказано, че П. П. се легитимира като носител на правото на собственост върху процесния имот по силата на договор за покупко-продажба.В същото производство касаторът В., след изтичане на срока по чл. 131 ал.1 от ГПК за представяне на отговор на искова молба, е направил възражение, че е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на давностно владение.Съдилищата са приели, че ответникът следва в срока по чл. 131 ал.1 от ГПК да направи всички свои въражения, включително и за изтекла в негова полза придобивна давност и ако не го стори неупраженото му право се преклудира.Поради това въззивният съд е приел, че след като по първото дело, заведено срещу касаторите, същите не са се позовали на придобивна давност, те са изгубили правото да претендират придобиване на собственост въз основа на давност по отношение на ищеца П. в първончалното и ответник в настоящето дело.Въззивният съд е приел, че възражението на касаторите за придобиване на имота по давност е преклудирано от силата на присъдено нещо и не би могла да бъде предмет на нов иск,поради което предявеният от касаторите иск е недопустим и като такъв производството по делото следва да се прекрати,а постановеното решението на първоинстанционния съд да се обезсили.
На първо място следва да се отбележи, че касаторът се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС- ТР на ОСГК № 1 от 04.01.2001 год. по гр.д. № 1/2000 год., в което се приема, че със сила на присъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с петитума на иска като предмет на делото.Мотивите към решението не са част от него и страната не може да обжалва само мотивите, когато то я удовлетворява като резултат.В настоящия случай постановеното от въззивният съд решение не е в противоречие с ТР на ВКС, тъй като съдът е приел, че между страните има водени две дела.По първото дело с ищец П. П. и касаторите е воден иск с правно основание чл. 108 от ЗС. В това производство касаторите не са се позовали на придобивна давност, поради изтичане на срока по чл. 131 от ГПК и затова те са изгубили правото да претендират придобиване на собственост въз основа на давност по отношение на ищеца П..Въззивният съд е приел, че възражението на касаторите за придобиване на имота по давност е преклудирано от силата на присъдено нещо и не би могла да бъде предмет на нов иск,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставените процесуалноправни въпроси,тъй като касаторите са представили само едно решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 2036/2010 год., за което решение няма данни дали е влязло в законна сила.Независимо от това следва да се посочи,че в решението,на което се позовават, се приема, че искът с правно основание чл. 108 ЗС съдържа инциденто установяване на собственост и поради това в диспозитива на решението има установителна и осъдителна част,каквато е и трайната практика. Това решение не противоречи на атакуваното въззивно решение, тъй като в случая се касае за различна хипотеза – преклудирано право,поради неупражняването му в срока по чл.131 ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.03.2011 г. по гр.д. Nо 54/2011 г. по описа на Шуменски окръжен съд съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: