3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
С., 26.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3338/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 97/15.04.2013 г. по ч.гр.д. № 240/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 15.12.2012 г. по т.д.№ 263/2011 г. на Районен съд – Ихтиман за прекратяване на производството в частта по иска по чл. 424 ГПК срещу ответника [фирма] – [населено място], с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят поддържа, че тъй като вземането на ищеца по делото е обезпечено от авалистите, следователно с имущество на трети лица, следва да се приложи чл. 637 ал. 5 ТЗ и производството по делото срещу [фирма] не следва да се спира, нито да се прекратява. Жалбоподателят поддържа, че с чл. 637 ал. 5 ТЗ е въведено изключение от общото правило, разпоредбата не подлежи на разширително тълкуване и доколкото законодателят не е предвидил, че касае единствено вземания, гарантирани с реални обезпечения, тълкуването й в този смисъл е в противоречие със закона – от съдържанието й не следва да се изключват личните обезпечения, каквото е авалът на вземане по запис на заповед. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решения по делото въпрос: приложима ли е разпоредбата на чл. 637 ал. 5 ТЗ, когато вземания на кредитор срещу длъжник, за когото е открито производство по несъстоятелност, са обезпечени с цялото имущество на трети лица солидарни длъжници – авалисти по запис на заповед, по който поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят развива подробни съображения в подкрепа на довода, че обемът на отговорността на авалистите не е ограничена в сравнение с обема на обезпечение, което длъжниците могат да предоставят с учредяването на залог или ипотека върху собствена вещ, затова е неправилно ограничителното тълкуване на чл. 637 ал. 5 ТЗ и счита, че посоченият въпрос съдът е решил в противоречие с практиката на съдилищата и че той е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Представя копия от две определения на Пловдивски апелативен съд.
Ответниците по частната касационна жалба Т. Й. Д. и С. А. И. – двамата от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението, с което е прекратено производството по делото по иска по чл. 424 ГПК срещу [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] за установяване вземане, основано на два записа на заповед, авалирани от Т. Д. и С. И., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение. Съдът е посочил, че първоинстанционното производство е било спряно с Определение от 23.06.2011 г. на основание чл. 637 ал.1ТЗ и е прекратено с Определение от 15.12.2012 г., тъй като вземанията са включени, съгласно чл. 693 ТЗ в одобрен допълнителен списък на приетите вземания срещу [фирма] – в несъстоятелност. Съдът не е уважил довода на жалбоподателя, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 637 ал. 5 ТЗ, която изключва спиране по чл. 637 ал. 1 ТЗ, по съображения, че тази разпоредба е приложима, когато спорното вземане е обезпечено с точно определено имущество на трети лица, като под такова следва да се разбират само реалните обезпечения, които трети лица са учредили за обезпечаване изпълнението на паричното задължение на дружеството, за което е открито производство по несъстоятелност, но не и личното обезпечение, поръчителството, авала при менителничните ефекти. По съображения, че липсва правен интерес от исковото производство, като ищецът, като кредитор с включване на вземането в одобрения списък на приетите вземания, получава целената с иска по чл. 422 ГПК защита, включително принудително удовлетворяване срещу несъстоятелния вече длъжник, съдът е прекратил производството срещу [фирма] – в несъстоятелност.
С оглед изложеното въпросът, изведен от частния жалбоподател: приложима ли е разпоредбата на чл. 637 ал. 5 ТЗ, когато вземания на кредитор срещу длъжник, за когото е открито производство по несъстоятелност, са обезпечени с цялото имущество на трети лица – авалисти по запис на заповед, не е релевантен за делото. Определението за спиране по чл. 637 ал. 1 ГПК е влязло в сила, затова както и да се реши този въпрос, това няма да се отрази на определението за прекратяване на основание чл. 637 ал. 2 ТЗ.
Независимо от това по въпроса: дали обезпечението чрез авал е основание за прилагане на чл. 637 ал. 5 ТЗ – за отказ да се спре производството в случаите по чл. 637 ал. 1 ТЗ при открито производство по несъстоятелност срещу длъжника, издал записа на заповед, е създадена от ВКС практика на основание чл. 274 ал. 3 ГПК, задължителна за долустоящите съдебни инстанции: Опр. №682/ 17.07.2012 г. по ч.т.д.№321/2012 г.на ВКС, ІІ т.о.,Опр.№33/18.01.2013 г. по ч.т.д.№ 852/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., която е в смисъл, че разпоредбата на чл. 637 ал. 5 ТЗ(не се спират дела срещу длъжника в несъстоятелност) се прилага само когато спорното вземане е обезпечено с точно определено имущество на трети лица, каквото са само реалните обезпечения, които трети лица са учредили за обезпечаване изпълнението на паричното задължение на дружеството длъжник, за което е открито производство по несъстоятелност, но не и при лично обезпечение, поръчителство, авал при менителничните ефекти.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №97 от 15.04.2013 г. по ч.гр.д. № 240/ 2013 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на Т. Й. Д. и С. А. И. -двамата от [населено място] 450 лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: