О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
[населено място],28.09.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1096/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба С. [фирма] – София срещу решение № 1055 от 30.06.2011г., постановено по гр.дело № 816/2011г. на САС, гражданска колегия, трети състав. С това решение е оставено в сила решение №1 от 10.02.2009г. по гр.дело № 1904/2007г. на Софийски градски съд, търговска колегия, VІ-3състав, с което е уважен иск на касатора срещу [фирма] – София за сумата от 12 00 лв., частичен от сумата от 422 600 лв. Жалбопадателят иска отмяна на решението като неправилно, като поддържа, че правното основание на иска е по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – налице е изначална липса на основание за плащане на претендираната от ищеца сума – нищожност на постановлението за публична продан, послужило като основание за плащане на цената по публичната продан на недв. имот. Касаторът поддържа също така доводите за отхвърляне на иска като неоснователен поради изтичане на петгодишната давност по чл.110 ЗЗД, считано от датата на извършеното плащане до датата на изменението на основанието на иска. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът [фирма] – София поддържа становище за несъстоятелност на твърдяните в касационната жалба касационни основания, както и че въпросът за правната квалификация на иска е разрешен с решението на ВКС, ТК от 14.03.2011г., постановено по т.д.203/2010 г. Не е направено искане за присъждане на разноски за тази инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд, което подлежи на касационен контрол.
С решение №2 от 14.03.2011г. по т.дело № 203/2010г. на ВКС, ТК, състав на първо отделение е обезсилено решение № 1270/9.10.2009г. по гр.дело №1454/2009г. на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Основанието за обезсилване на въззивното решение е произнасянето от въззивния съд по непредявен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вместо по иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД – предявен към датата на извършеното на 9.04.2008г. уточнение на иска от ищеца, погрешно приетото от СГС като изменение на “петитума” на иска, а от състава на САС, като изменение на “основанието” на иска.
За да постанови обжалвания резултат при новото разглеждане на делото – уважаване на частично предявения иск, САС е приел, че е сезиран с иск по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД – ищецът обосновава претенцията си въз основа на придобито от него вземане чрез цесия в размер на 422 600 лв., представляваща платена от праводателя му [фирма] на ответното дружество цена за придобит недв. имот въз основа на публична продан, отменена като незаконосъобразна с решение на СГС 31.03.2006г. по гр.дело № 3591/2005г. Съдът е счел, че основателността на претенцията на ищеца е обусловена от установеното от събраните по делото доказателства неоснователно разместване на блага в правната сфера на страните по делото – ищецът – цесионер е придобил вземането срещу погасяване на свои вземания от цедента в общ размер на 422 600 лв., с която сума ответникът е погасил свои задължения към кредитори в образуваното изпълнително дело. За неоснователно е преценено възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Съдът е приел, че в хипотезата на чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД изискуемостта на вземането настъпва в деня, в който е отпаднало основанието за плащане, в конкретния случай влизане в сила на решението на СГС гр.дело №3591/2005г. Считано от датата 31.03.2006г. / датата на съдебното решение/ към датата на цесията и датата на предявяване на иска 9.11.2007г. не е изтекла погасителната давност по чл.110 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят формулира като основен въпрос, решаващ за изхода на спора: отмяната на постановлението за възлагане на недв. имот на съдебния изпълнител, поради противоречието му със закона, което е било налице преди провеждане на публичната продан “ начална липса на основание” е или “ отпаднало основание”. Като допълнителен критерии се сочи противоречие на решението с Постановление №1 от 28.05.1979г. по гр.дело № 1/79г. на Пленума на В.. Според ППВС, при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД начална липса на основание е налице когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго : когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие и др. Когато е извършено изпълнение въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е отменено по реда на чл. 225, или 231 ГПК, връщането на даденото също се основава на третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В случая с решението от 31.03.2006г., постановено по гр.дело №3591/2005г. СГС е отменил проведената публична продан и постановлението за възлагане на недв. имот от съдия – изпълнител като незаконосъобразни, поради допуснато от съдебния изпълнител нарушение на процесуални правила – чл. 353 ГПК. В чл. 384 и 385 ГПК отм. законодателят е предоставил на заинтересованата страна две възможности да атакуване на публичната продан – чрез подаване на жалба срещу действията на съдебния изпълнител / какъвто е случая/ и по исков ред чрез обявяване на недействителността на продажбата. От казаното следва, че даденото от съда разрешение за решаващия за изхода на спора въпрос, че след отмяна на постановлението за възлагане на имота след отмяна на проведената публична продан като незаконосъобразна, в отношенията между купувача и продавача по нея се прилагат правните последици на полученото на отпаднало основание по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД не е в противоречие с ППВС. Актът на съдебния изпълнител, послужил като основание за извършеното плащане, не е обявен за нищожен акт.
Съгласно цитираното Постановление на П. при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието. Поставеният въпрос отговаря на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Решението на съда е съобразено с ППВС №1/1979г. Доколкото с решение № 802 от 17.10.1990г. по гр.дело №841/90г. състав на ВС, на І г.о. се произнесъл за началния момент на давността по нищожна сделка – дарение, не е налице обективен идентитет между двата правни въпроса / спр. т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Настоящата инстанция не обсъжда извлеченията от съдебни актове на съдилища, представени с Изложението на основанията за касационно обжалване, защото не формират съдебна практика. Няма заверка, че те са окончателни / т. 3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
В обобщение, съдебното решение на САС не следва да се допуска до касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, затова съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1055 от 30.06.2011г. по гр.дело №816/2011г. на САС, гражданска колегия, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: