О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
София, 03. 11. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 440/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
М. Б. М. е обжалвал определението на Сфийския градски съд, Търговско отделение от 17.07.2008г. по ч.гр.д. № 2058/2007г., с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба срещу прекратителното определение на Софийския районен съд, 43 състав от 08.10.2007г. по гр.д. № 14308/2007г.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение, преграждащо развитието на делото и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск , както и по въпроса за момента на индивидализиране на земеделската земя, която се реституира по реда на ЗСПЗЗ и ги е разрешил в отклонение с практиката на ВКС и на съдилищата. Касаторът се позовава на разрешенията, дадени с ТР 1/1997г. и на определение № 251 по гр.д. № 64/2009г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 47/2008г. на ВКС, V г.о. , решение на СГС, ІІ г.о. от 01.11.2006г. по гр.д. № 5310/2003г., с които според него за разлика от становището на въззивния съд по настоящото дело се приема, че правният интерес от оспорване на правото на собственост върху земеделски земи е налице при висящо административно производство по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ или възможност да бъде образувано.
При преценка на основанията за допускане на касационното обжалване ВКС, І г.о. намира следното:
Въззивният съд е приел, че не е налице правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск за собственост , защото до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността не е налице обособен обект на правото на собственост от правна гледна точка, поради неопределеност на границите на имота , а право във връзка с несъществуващ обект не може да бъде и предмет на искова защита. Това становище е съобразено, а не противоречи на тълкуването, дадено в ТР 1/1997г., според което решението на Поземлената комисия, сега Общинска служба за земеделие и гори по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ и в двете хипотези на възстановяване на собствеността – в нови граници с план за земеразделяне или в стари, възстановими реални граници има конститутивно действие и едва с постановяването му се индивидуализира имота със сегашните му граници и може да бъде обект на правото на собственост. Другото разрешение на ТР 1/1997г. относно правният интерес от провеждането на иск за собственост се отнася единствено за иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, който има за предмет спор за материално право към минало време – момента на кооперирането на земята , какъвто в случая не е налице, затова и позовававенето на това тълкуване не обосновава основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Останалите две определения на ВКС също не дават основание да се се приеме, че определението на СГС не е съобразено с практиката на ВКС. Определението по гр.д. № 64/2009г. на ІІ г.о. е постановено в производство почл.288 ГПК, в което се извършва единствено селекция на делата, допустими за разглеждане по същество от ВКС от гледна точка на критериите на чл.280 ал.1 ГПК и в него не се дава тълкуване на закона, което да е относимо към преценката за съобразяване на обжалваното решение на въззивния съд с практиката на ВКС по реда на чл.288 ГПК. Второто определение № 347 /2008г. по гр.д. № 1479/2008г. на ВКС, V г.о. също не е относимо към разглеждания случай, защото ищците по това дело са се легитимирали с решение на ОСЗ, каквото в случая не е постановено т.е. липсва сходност на казусите, които да налагат еднакво тълкуване на една и съща правна норма, имащо значение за точното прилагане на закона. По принцип правният интерес от провеждането на установителен иск за собственост и в частност отрицателен установителен иск е винаги конкретен и следва да се разреши въз основа на твърденията в исковата молба като в практиката на ВКС се приема, че във всички случаи следва да е налице оспорване на правото на собственост от ответника. По настоящото дело такива твърдения не се съдържат в исковата молба, а правният интерес се обосновава с отказа на общината да издаде скица на имота по чл.11 ППЗСПЗЗ. Защитата от този отказ следва да се осъществи обаче по административен ред, в какъвто смисъл вече има произнасяне от Софийския административен съд, които е отменил акт на общинската администрация. Освен това бездействието на общината, което забавя приключване на производството по възстановяване на собствеността не обуславя правен интерес за отричане на собствеността на ответното търговско дружество, по отношение на което не се релевират твърдения да оспорва собствеността на ищците.
С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и частната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чцл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА за разглеждане по същество на частната жалба М. Б. М. срещу определението на Софийския градски съд, Търговско отделение от 17.07.2008г. по ч.гр.д. № 2058/2007г., с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба срещу прекратителното определение на Софийския районен съд, 43 състав от 08.10.2007г. по гр.д. № 14308/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: