О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
Гр. София, 03.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
разгледа докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2870/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Б. М. от [населено място] против определение № 189 от 10.08.2015 г., постановено по т. д. № 3135/2013 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е върната касационната жалба на А. Б. М. против въззивно решение от 19.03.2013 г. по гр. д. № 4012/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 24.02.2010 г. по гр. д. № 12957/2009 г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на иска по чл.86 ЗЗД, и е прекратено производството по т. д. № 3135/2013 г. по описа на ВКС, Търговска колегия.
Частната жалбоподателка прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навежда оплакване, че първият състав на ВКС, Търговска колегия, неправилно е върнал касационната й жалба, преди да се произнесе по подадените от нея молби за продължаване на срока за внасяне на таксата и за освобождаване от заплащане на държавна такса за разглеждане на жалбата на основание чл.83, ал.2 ГПК. В частната жалба са изложени и доводи по съществото на спора, разрешен с обжалваното в производството по т. д. № 3135/2013 г. въззивно решение, които нямат връзка с обжалването на определението за връщане на касационната жалба и не следва да се обсъждат. Не следва да се обсъждат и доводите за допуснати процесуални нарушения при постановяване на определение № 484/25.07.2014 г., което не е предмет на обжалване с частната жалба.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответницата И. Г. Ж. от [населено място], която изразява становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение за връщане на подадената от А. Б. М. касационна жалба, съставът на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че до изтичане на предоставения за това срок касаторката не е внесла държавна такса в размер на 329.24 лв., дължима за разглеждане на жалбата съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съдебният състав е констатирал, че указанията за внасяне на таксата в едноседмичен срок от уведомяването са съобщени лично на А. М. на 01.08.2014 г., като с разпореждане от 06.08.2014 г. срокът за изпълнение на указанията е продължен с нов едноседмичен срок, до изтичането на който по делото не са постъпили данни за внасяне на таксата.
Определението е неправилно.
От приложените към т. д. № 3135/2013 г. съдебни книжа се установява, че на 01.08.2014 г. на А. М. е връчено съобщение с указания в едноседмичен срок да представи банково бордеро за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 329.24 лв. за разглеждане на подадената по делото касационна жалба. Броен според правилото на чл.60, ал.4 ГПК, едноседмичният срок за изпълнение на указанията е започнал да тече от връчването им на 01.08.2014 г. и е следвало да изтече на 08.08.2014 г. /петък/. Преди изтичане на срока по делото е постъпила молба вх. № 7138/06.08.2014 г., с която А. М. е поискала продължаване на срока за внасяне на таксата. С разпореждане от 06.08.2014 г. съдията – докладчик по делото е продължил срока и е определил нов едноседмичен срок за внасяне на таксата. Предвид разпоредбата на чл.63, ал.2, изр.2 ГПК, според която продълженият срок тече от изтичането на първоначалния, новият едноседмичен срок е започнал да тече от 08.08.2014 г., а не от 06.08.2014 г., когато е постановено разпореждането за продължаване на срока. На 15.08.2014 г. – последният ден от продължения едноседмичен срок, по делото са депозирани две молби от А. М. – молба вх. № 7368/15.08.2014 г. /приложена на л.316/ и молба вх. № 7369/15.08.2014 г. /приложена на л.321/. С първата молба е направено искане за повторно продължаване на срока за внасяне на таксата за разглеждане на касационната жалба, а с втората молба, към която са приложени декларация и доказателства за гражданско, материално и здравословно състояние, е поискано освобождаване от заплащане на таксата на основание чл.83, ал.2 ГПК. Без да се произнесе по така направените искания, съдебният състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е върнал касационната жалба с мотив, че дължимата за разглеждането й държавна такса не е внесена до изтичане на продължения с разпореждането от 06.08.2014 г. едноседмичен срок.
Връщането на касационната жалба преди произнасяне по исканията за повторно продължаване на срока и за освобождаване от държавна такса е незаконосъобразно. Продължаването на срока на основание чл.63, ал.1 ГПК дава право на страната да се ползва от допълнителен срок за извършване на определено процесуално действие, за да избегне неблагоприятните последици от невъзможността да извърши същото действие до изтичане на първоначално определения срок. Освобождаването от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК освобождава страната от задължение за внасяне на таксата, която се дължи по закон за достъп до съдебна защита. Поради това, ако преди изтичане на срока за внасяне на държавна такса за разглеждане на подадена касационна жалба страната сезира съда с искания по чл.63, ал.1 ГПК и чл.83, ал.2 ГПК, съдът дължи произнасяне по тях и това произнасяне има преюдициално значение за прилагане на неблагоприятните последици на чл.286, ал.1, т.2 ГПК – връщане на жалбата поради невнасяне в срок на дължимата за разглеждането й държавна такса. Преди да се произнесе по исканията за продължаване на срока и за освобождаване от държавна такса съдът няма правомощие да върне касационната жалба поради невнасяне на таксата, тъй като ако исканията са основателни, страната ще разполага с допълнителен срок за внасяне на таксата, респ. няма да дължи държавна такса за разглеждане на жалбата.
По изложените съображения обжалваното определение за връщане на подадената от А. М. касационна жалба следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на разглеждане и произнасяне по исканията в молба вх. № 7368/15.08.2014 г. и молба вх. № 7369/15.08.2014 г. за продължаване на срока за внасяне на държавна такса и за освобождаване от държавна такса за разглеждане на жалбата.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 189 от 10.08.2015 г., постановено по т. д. № 3135/2013 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което е върната касационната жалба на А. Б. М. против въззивно решение от 19.03.2013 г. по гр. д. № 4012/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 24.02.2010 г. по гр. д. № 12957/2009 г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на иска по чл.86 ЗЗД, и е прекратено производството по т. д. № 3135/2013 г. по описа на ВКС, Търговска колегия.
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :