ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 622
гр. София, 07.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 802/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 1240 от 20.06.12г., постановено по в.гр.д. № 1059/12г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.З ГПК.
С посоченото решение окръжният съд е потвърдил решение № 5440 от 30.12.11г.(във въззивното решение погрешно е посочена дата 30.12.12г.) по гр.д. № 18208/10г. на Варненския районен съд, X. с-в, в частта, с която е допусната съдебна делба между Ч. А. М. и М. В. Д. на апартамент № 20, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 56, 72 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 20, заедно с 2, 9134% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, както и на ателие N.o 3, находящо се в [населено място], [улица], със застроена площ от 22, 40 кв.м., ведно с избено помещение № 16, както и 6,9654% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 3 кв.м. ид.части от УПИ-12,13, в кв.183 по плана на 11 подрайон на [населено място] с площ от 195 кв.м. при равни квоти.
По делото е установено, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак, сключен през 1996г., е прекратен с развод през 201О г., като същите са във фактическа раздяла от 2004г., от когато бракът им е съществувал формално (през 2003г. ищецът е заминал да живее и работи в чужбина). С нот.акт № 194/2004г. двамата съпрузи са закупили процесния апартамент за сумата 20000 евро, от които 5500 евро собствени средства и 14500 евро взет от тях банков заем. С нот.акт № 17/07г. ответницата М. М. е закупила правото на строеж за процесното ателие (с незавършено строителство до груб строеж) за сумата 17100, 70 лв., която е
била изплатена в брой от купувача.
За да потвърди първаинстанционното решение, с което делбата на двата имота е допусната между страните при равни квоти, въззивният съд е приел, че те са придобити изцяло в режим на съпружеска имуществена общност и че презумпцията по чл.19, ал.З СК от 1985г./отм./ не е оборена.
Правоизключващото съсобствеността възражение на ответницата, че
имотите са изцяло нейна лична собственост, тъй като са придобити след окончателната фактическа раздяла на страните и със нейни лични средства е прието за неоснователно по съображения, че представените по делото преводни бележки представляват частни писмени документи, които нямат достоверна дата по отношение на ищеца и че същите установяват единствено, че майката на ответницата й е изпращала периодично различни суми, но не и че тази суми са й дарени и че са вложени при покупката на процесните имоти.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. общ ли е имот, формално придобит по време на брака, но в периода на трайна фактическа раздяла, която е прекъснала всички емоционални, икономически и лични връзки между страните; 2. каква е материалната сила на документи, представляващи банкови книжа за парични преводи, относно доказване на личния произход на средствата, послужили за придобиване на имот по време на брака и 3. длъжен ли е съдът, в случай, че не установи пълна трансформация на лични средства за придобиването на претендирания за делба имот, да изследва въпроса дали е налице частична такава, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са разрешават противоречиво от съдилищата.
По отношение на допуснатия до съдебна делба апартамент
Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Предвид данните по делото, че този имот е придобит от двамата бивши съпрузи и по-голямата част от продажната му цена е изплатена с взет от тях заем, поставените от жалбоподателката правни въпроси не обуславят изхода на спора и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, още повече, че и представената във връзка с тях задължителна – ППВС № 5/72г. и определение № 63 по ч.гр.д. № 7/10г. на ВКС, IV г.о. и незадължителна – Р № 31 по гр.д. №616/98г. на ВКС, I г.о. и ТР № 35/71г. на ОСГК на ВС практика се отнася до други хипотези (представените три определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК са извън приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК разяснения). Освен това във връзка с разглеждания случай е налице задължителна практика на ВКС (Р № 464 от 05.08.10г. по гр.д. № 1136/09г. на ВКС, III г.о. и др.), с която въззивното решение е съобразено като краен резултат.
По отношение на допуснатото до делба ателие са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като първият поставен по-горе правен въпрос обуславя изхода на спора и същият е решен в противоречие с представената незадължителна практика на ВС и ВКС- ТР № 35/71г. на ОСГК на ВС и Р № 31 по гр.д. № 616/98г. на ВКС, I г.о.
С оглед прието от съда, че по делото не е установено преведените от майката на ответницата суми да са вложени при покупката на имота останалите два въпроса не обуславят изхода на спора, а освен това във връзка с втория въпрос жалбоподателката се позовава на противоречие с Р 1310 по гр.д. № 4248/07г. на ВКС (незадължителна практика), каквото не е представено по делото, а позоваването във връзка с третия въпрос на противоречие с определение № 63 по ч.гр.д.№ 7/10г. на ВКС, IV г.о. е неоснователно, тъй като същото се отнася за различна от настоящата хипотеза.
По изложените съображения Върховният касационен съд, II г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение №1240 от 20.06.12г., постановено по в.гр.д. № 1059/2012г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5440 от 30.12.2011г. по гр.д.№ 18208/10г. на Варненския районен съд, X. с-в, в частта, с която е допусната съдебна делба между Ч. А. М. и М. В. Д. на апартамент .No 20, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 56, 72 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 20, заедно с 2, 9134о/о ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя
при равни квоти.
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1240 от 20.06.12г., постановено по в.гр.д. №1 059/2012г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5440 от 30.12.2011г. по гр.д.№ 18208/201Ог. на Варненския районен съд, X. състав, в частта, с която е допусната съдебна делба между Ч. А. М. и М. В. Д. на ателие № 3, находящо се в [населено място], [улица], със застроена площ от 22, 40 кв.м., ведно с избено помещение № 16, както и 6,9654% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 3 кв.м. ид.части от УПИ-12,13, в кв.183 по плана на 11 подрайон на [населено място] с площ от 195 кв.м. при равни квоти.
У к а з в а на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да заплати по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и да представи вносния документ, като в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: