2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№622
гр. София,07.122017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 2038 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Н. Б. против определение № 216 от 25.05.2017г. по в.ч.т.д. № 273/2017г., с което Апелативен съд – Пловдив е оставил без разглеждане като недопустима частната му жалба – вх. № 8973/ 21.03.2017г. против определение № 355 / 28.02.2017г. по ч.т.д. № 782/2016г. на Окръжен съд- Пловдив, с което е оставено без уважение искането по чл.679 ТЗ.
Частният жалбоподател сочи, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че съобразно чл.613а, ал.3 ГПК, всички актове на съда по несъстоятелността подлежат на едноинстанционен контрол от апелативния съд. Дори да се приеме, че под „съответния ред в ГПК” се разбира прилагане на критериите на чл.274, ал.1 ГПК, определението подлежи на обжалване, тъй като е постановено по реда на чл.679 ТЗ, което е отделно производство /образува се отделно дело/ и с определението се слага край на това производство, поради което попада в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Останалите съображения в частната жалба касаят незаконосъобразността на решенията на събранието на кредиторите.
Ответникът, „Адвокатска кантора Б., С. и Т.” иска потвърждаване на атакуваното определение, като правилно и постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС.
Останалите ответници не заявяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба срещу определението по чл.679 ТЗ, апелативният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като обжалваното определение не е сред изрично посочените в разпоредбата на чл.613а, ал.1 ТЗ актове, за които законът е предвидил възможност за обжалване, нито обжалваемостта на акта може да се мотивира с разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ, която предвижда възможност за обжалване на онези определения на съда по несъстоятелността, за които са налице критериите по чл.274, ал.1 ГПК. Определението по чл.679, ал.4 ГПК не е преграждащо, тъй като с него окръжният съд се произнася по искане на длъжник или кредитор за отмяна на конкретно решение на Събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите, поради което не прегражда по-нататъшното развитие на делото относно производството по несъстоятелност. Не е предвидена изрично и възможността за обжалване на определение от този вид, както в разпоредбата на чл.679 ТЗ, така и в други разпоредби на закона.
Определението е правилно.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че съгласно чл.613а, ал.3 ТЗ, всички актове на съда по несъстоятелността, независимо от техния характер, подлежат на едноинстанционен контрол от апелативния съд. Подобно тълкуване противоречи на препращащата норма, съдържаща се в цитираната разпоредба, според която обжалването става „по съответния ред на ГПК”, а това е редът по чл.274 ГПК при обжалване на определенията. Заложените в чл.274, ал.1 ГПК критерии за допустимост на инстанционния контрол – преграждащ характер на определението или наличие на изрична разпоредба за обжалваемостта му, са част от реда, установен в ГПК относно обжалваемостта на определенията, като те в настоящия случай не са осъществени по отношение на определението по чл.679 ТЗ. С него, както правилно е посочил въззивния съд, се дава разрешение по същество по отношение на спорния предмет на това производство – по искането за отмяна на решение на общото събрание на кредиторите, поради което определението няма преграждащ характер спрямо очертания предмет на производството. С всеки акт, с който съдът се произнася по съществото на спора се слага край на производството, но поради изчерпване на предмета му, а не поради възпрепятстване произнасянето по този предмет. Ето защо, фактът, дали със съдебния акт се слага или не край на делото, е ирелевантен за преценката, дали актът има преграждащ характер спрямо предмета на делото.
Изложените оплаквания относно незаконосъобразността на решенията на събранието на кредиторите не се обхващат от предмета на произнасяне в настоящото производство – допустимост на частна жалба срещу определение по чл.679 ТЗ, поради което, като неотносими за него, не следва да бъдат обсъждани.
Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 216 от 25.05.2017г. по в.ч.т.д. № 273/2017г., с което Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.