4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
С., 08,07,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №3939/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] и Т. Т. В. от [населено място] против решение от 07.03.2013 г. по гр.д. №1143/2013 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба- [фирма] / в ликвидация/- [населено място], е на становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите са поддържали, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.Формулирали е въпросите: „ 1/ Възможно ли е един договор да бъде развален по право в случаите когато същият е сключен под изрично прекратително условие или за да е валидно развалянето на един договор е необходимо наличието на предупреждение за разваляне” и 2 / „Има ли развалянето на един договор обратно действие и възможно ли е след развалянето на един договор да има изпълнение респ. неизпълнение на същия”. Страната е интерпретирала разясненото със задължителна практика основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК Посочила е, че според проф. К., било възможно страните да се споразумеят, че всяка от тях има правото едностранно да се откаже то договора , ако другата страна не изпълни задълженията си по него. Развила е защитната си теза за това че чл.38, ал.1 от договора между страните давала право на автоматично разваляне на договора между тях и е направила извод, че доколкото нямало съдебна практика / може би има предвид първия въпрос/считала, че било наложително създаването на такава. Без да посочи изрично по кой въпрос / с оглед изложението може би втория/ страната е поддържала и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е поддържала противоречие с извода на съда, че волята на страните по сключената спогодба била да бъдат предоговорени сроковете за плащане на просрочените лизингови вноски с две решения на ВКС.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Те не са формулирали материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Общо поставените хипотетични въпроси нямат посочената характеристика, тъй като не са обвързани с решаващите мотиви на въззивния съд, който за да приеме правилност на крайния резултат на постановеното от първостепенния съд уважаване на иска по чл.422 ГПК е обосновал разбирането си за това, че договорната връзка между страните не е прекратена,както са поддържали ответниците – настоящи касатори на 26.05.2008г. позовавайки се на чл.38, ал.1 от договора за лизинг, който предвижда възможност за прекратяване на договорната връзка при неплащане на една вноска в рамките на 45 дневен срок. Съдът е посочил, че чл.39 от същия договор изрично предвижда, че за да бъде прекратена тази връзка е необходимо едностранно писмено изявление достигнало до другата страна, с изключение на хипотезите на чл.35./ при пълно плащане на лизинговите вноски/. Това е мотивирало съставът да приеме като дата на разваляне на договора, тази, на която е достигнало до неизправните ответници- сега касатори, волеизявление за развалянето му от противната изправна страна по договора – 21.09.2010г. Съдът е посочил, че в рамките на действащ договор страните са се споразумяли на 12.03.2008г., ответниците да заплатят конкретно просрочени задължения, като е разгледал и действителността на спогодбата.Ето защо, с оглед тези решаващи мотиви общо поставените хипотетични въпроси са ирелевантни .
Не обосновават довод по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и доводите свързани с противоречие с решения на ВКС/ служебно приложени/ Доколкото страната не е приложила тези актове, а е посочила номер на делото, обозначено като решение № 17 по т.д. 7414/09г./ какъвто няма/, то следва да се приеме, че с този номер и от тази година, страната може би е имала предвид решение № 17, от 09.03.2010г. по т.д. №414/09г. на ВКС, ТК, І т.о. Доколкото обаче този акт е постановен по реда на чл.290 ГПК, той е относим към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не го обосновава като налично тъй като формира задължителна практика по въпроси свързани с дължимост на договорна неустойка за неизпълнение, след като договора е бил развален. Т.е. липсва идентитет на хипотезите, разрешени със задължителна практика, които правят това решение ирелевантно към твърденията на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване.Същото е относимо и към другото сочено решение, което разглежда отхвърляне на молба по чл.625 ТЗ.Следователно,страната не е сочила валиден довод и за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като приложените решения, очертаващи произнасяне по различни искове, третиращи различна правна проблематика, при различна фактическа обстановка и при липса на идентитет на правни въпроси са ирелевантни за наличие на това основание. Отделно и страната не е поставила релевантен правен въпрос, с оглед вече изложеното, нито е посочила някакъв обединителен обективен критерий, по който актовете да бъдат сравнявани.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касаторите, изисква обосноваване от тяхна страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на нормата, нито поставянето на ирелевантен въпрос, който изобщо не е бил поставян в производството по начина, по който е интерпретиран от страната, Не съставляват такъв довод и цитатите от теоретични разработки, още повече че въззивният съд не е приемал нещо различно от обоснованото. Не съставлява такъв довод и оплакването за неправилност на акта, което по принцип е неотносимо към производството по чл.288 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.03.2013 г. по гр.д. №1143/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: