Определение №622 от по гр. дело №753/753 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 622
 
гр. София, 15.06.2010 год.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
      Върховният касационен съд,  Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и десета година  в състав:                          
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
                                                ЧЛЕНОВЕ:       1. Снежанка Николова
                                                                            2. Велислав Павков                                                                     
 
при секретаря  в присъствието на прокурора  като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 753 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. С. против въззивно решение, постановено на 24.11.2009 година от Окръжен съд – Варна, по гр.д. № 1572/2008 година, с което е оставено в сила решение на Районен съд – Варна, постановено по гр.д. №2694/2005 година.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответниците по касационната жалба не са подали отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
С обжалваното решение, въззивния съд е приел, че след развалянето на договора, озаглавен „договор за строителство”, с влязло в сила решение, по отношение на подобренията в недвижимия имот, собственост на ответника /жалбоподател в настоящото производство/, правата на ищците следва да се уредят на базата на правата на недобросъвестния владелец. На това основание, съдът е приел, че ищците могат основателно да претендират по-малката между сумата, с която се е увеличила стойността на имота и тази, за направените разноски. При определяне на дължимата на това основание сума, съдът е възприел приетата по делото като доказателство заключение на съдебно-техническа експертиза.
По отношение на активната материално-правна легитимация, въззивния съд е приел, че договора за цесия, от действието на който ищците черпят своите права на кредитор по отношение на ответника, му е съобщен и същия е уведомен за същия договор, на основание и съобразно изискванията на чл.99, ал.3 от ГПК.
В изложението на касационните основания се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като се посочва противоречие с разпоредбата на чл.99 от ЗЗД.
Неправилността на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон е основание за неговото касационно обжалване, но съгласно разпоредбата на чл.281, т.3 от ГПК, т.е. след като съдебното решение на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 , т.1-3 от ГПК. В производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селекция на касационните жалби, с оглед факултативността на касационното обжалване, е недопустимо да се извършва проверка на правилността на съдебното решение.
Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че с неуважаването на възражението на жалбоподателя за прихващане е допуснато неоснователно обогатяване, жалбоподателя не сочи правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивния съд се е произнесъл, при наличието на предпоставките на разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, като посочването на съдебна практика на ВКС – ППВС№1/1979 г., касаещо въпросите на неоснователното обогатяване като източник на облигационния права и задължения, не води до наличието на предпоставки за допускането на касационното обжалване. Непосочването на правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване, като в този смисъл са и разясненията на ОСГТК на ВКС, дадени с ТР №1/2009 г. по т.д. №1/2009 година, относно приложението на разпоредбата на чл.288 от ГПК.
Твърди се, че цедентът е недобросъвестен владелец, тъй като развалянето на договора има обратно действие и този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като се прилага решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК, в подкрепа на това твърдение на жалбоподателя. На първо място не се сочи правен въпрос, който да е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС /очевидно се има предвид противоречиво разрешение от съдилищата като касационно основание, доколкото решението, представено във връзка с този довод е постановено по реда на ГПК /отм.//, което е самостоятелно основание за недопускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд. На следващо място, твърдението на жалбоподателя относно добросъвестността на цедента съвпада изцяло с възприетото от въззивния съд по този въпрос, доколкото в обжалвания съдебен акт е възприето, че ищците имат качеството на недобросъвестни владелци и на това основание са разрешени и техните претенции по отношение на подобренията в имота. Липсата на противоречие между твърдението на жалбоподателя и възприетото по този въпрос от въззивния съд води и до липса на предпоставките за наличието на твърдяното касационно основание.
Не се сочи правен въпрос, относно който въззивния съд се е произнесъл по отношение на разпоредба на Закона за деноминацията на българския лев от 1999 година и който въпрос да е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона. Тези две хипотези, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК като основания за допускане до касационно обжалване на въззивно решение са налице тогава, когато по поставен правен въпрос липсва съдебна практика или се налага разкриване на точния смисъл на правна норма по пътя на тълкуването, доколкото в правната уредба съществува неяснота, непълнота или противоречие. Жалбоподателят не сочи на първо място правен въпрос, във връзка с прилагането на ЗДНБЛ /1999 г./, както и по разрешаването на който да липсва съдебна практика, неяснота, непълнота или противоречие в нормативната уредба, поради което не е налице и сочената като касационно основание разпоредба на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Изложеното следва да се отнесе и по т.5 от изложението на жалбоподателя, доколкото същия се е ограничил да посочи само, че „претенцията е погасена по давност” и на това основание счита, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
Предвид изложеното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението, постановено на 24.11.2009 година от Окръжен съд – Варна, по гр.д. № 1572/2008 година, с което е оставено в сила решение на Районен съд – Варна, постановено по гр.д. №2694/2005 година.
 
Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top