О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
София, 03.11.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 573 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “А” А. чрез а. С срещу решение от 05.02.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІV “а” състав по в.гр.д. № 3265/2007 г., с което е отменено решение на Софийски районен съд /СРС/ по искове на касатора срещу С. “С” в уважителната му част – съответно за 1551.38 лв. по чл.79 ал.1 ЗЗД и за 1438 лв. по чл.86 ал.1 ЗЗД и е постановено друго решение, отхвърлящо исковете за отменените размери.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – наличие на противоречие с практиката на ВКС и други съдилища и неправилно решен на въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът по жалбата – С. “С” не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СРС е сезиран с искове от А. Х. ” А. срещу С. “С” по чл.79 ал.1 ЗЗД за 1551.36 лв. – част от възнаграждение за извършена услуга с автогрейдер и по чл.86 ЗЗД за 1438.92 лв. – изтекла лихва за забава.
СРС е уважил исковете – изцяло за главницата и частично за лихвата, СГС е отменил решението в уважителната част и е отхвърлил исковете по чл.79 ал.1 ЗЗД за 1551.36 лв. и по чл.86 ЗЗД за 1438.92 лв.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. В настоящият случай касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не формулира конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси, а излага доводи относно неправилни правни изводи на СГС, както и неправилни фактически изводи относно извършено частично плащане, за което самият касатор не твърди точна дата и година, нито такива са установени, вкл. от ССЕ и прекъсване с него на погасителна давност. Доколкото тези въпроси касаят обсъждане на доказателства и приемане на фактическа обстановка по делото, което е право на решаващият съд, няма основание да се приеме, че е налице предпоставката на чл.280 ал.1 ГПК и някоя от допълнителните хипотези на т.1-3 ГПК. А и цитираното от касатора решение № 320/2006 г. на ВКС не е в противоречие като правни изводи с обжалваното решение относно поставянето в забава на длъжника, а напротив в съответствие е с него. Съображения за наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС, поради което и на основание чл.288 ГПК, съдът : О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.02.2009 г. на Софийски градски съд, ІV “а” състав по в.гр.д. № 3265/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.