4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
гр. София, 11.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 266 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на заявителя [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Росица Т. срещу определение № 3931/02.03.2012г. по ч. гр. дело № 1813/2012г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-В състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 24.11.2011г. по гр. дело № 48627/2011г. на Софийски районен съд, 124 състав, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу [фирма] като неоснователна.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на процесуалния закон. Поддържа становище, че заявлението отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като е изложил всички обстоятелства, на които се основава вземането, както по отношение на главницата, така и по отношение на претендираните лихви, а приложените към заявлението фактури съдържат законовите реквизити на тези документи, поради което следва да се преценят като редовни от външна страна документи, даващи основание за допускане на незабавно изпълнение. Моли определението да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, същото да бъде отменено и заявлението уважено, евентуално внесената по сметка на Районен съд Благоевград държавна такса в размер 679 лв. и по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер 663,45 лв. да бъде възстановена.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Софийски градски съд е приел, че в заявлението не са посочени обстоятелствата, от които произтичат претендираните вземания, как са формирани, не е ясно защо заявителят сумира дължимите суми по фактурите в общ иск, при положение, че не е релевирано фактурите да произтичат от един и същ договор. Съдебният състав е изложил съображения, че една от претенциите, респективно евентуалният общ иск са извън приложното поле на заповедното производство, тъй като са надхвърлени 25 000 лв. Поради посочените съображения въззивната инстанция е направила извод за наличие на хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 410, ал. 2 връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК за отхвърляне на заявлението.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК касаторът, респективно частният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без частният жалбоподател да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията и оплакванията в частната касационна жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение.
Частният жалбоподател е длъжен да обоснове също и основанията, въз основа на които иска допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Позоваването само на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, без частният жалбоподател да е представил портиворечива съдебна практика по релевантните за конкретното дело правни въпроси, респективно без да е обосновал защо счита, че релевантният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
Независимо от това настоящият състав счита, че въпросът за степента на индивидуализацията на претендираното вземане съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК не е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която заявителят трябва да посочи в заявлението всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането, като изложението на обстоятелствата трябва да е в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва. В конкретния случай в заявлението не е уточнено основанието, на което се претендират сумите по процесните две фактури, поради което същото подлежи на отхвърляне на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 410, ал. 2 връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.
Постоянна е и практиката на ВКС по въпроса за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд, т. е. когато вземането е до 25 000 лв., но не и когато искът подлежи на разглеждане от окръжния съд.
Поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не са дължат.
Относно молбата за възстановяване на платената по сметка на Районен съд Благоевград и Софийски градски съд държавна такса настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставки за връщане на внесената държавна такса. Съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК държавната такса се дължи за водене на делото, за извършване на съдопроизводствени действия, за постановяване на съдебен акт, но не и за издаване на позитивен съдебен акт.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3931/02.03.2012г. по ч. гр. дело № 1813/2012г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-В състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за връщане на внесената по сметка на Районен съд Благоевград и Софийски градски съд държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.