О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
С., 14.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.10. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 22/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от „Ч. Електро България, чрез юрисконсулт В. П., с вх.№ 75612 от 29.10.2010 год. на Софийския градски съд срещу Решение от 04.10.2010 год. по в. гр.д.№12127/2009 год. на Софийския градски съд, ІІ”в” въззивен състав, с което е потвърдено решение №1-5-38/06.07.2009 год. по гр.д.№24552/2008 год. на Софийския районен съд, 24 състав, с което е уважен предявеният от 61 ОУ „Св.Св. К. и М.” срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като е прието за установено, че училището-ищец не дължи сумата 7 232.74 лв. представляваща потребена и неотчетена електрическа енергия, с която сума е извършена корекция на сметките на ищеца, въз основа на съставен констативен протокол №1001741 от 14.07.2008 год. Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че констативният протокол е съставен в нарушение на чл.58, ал.2 от Общите условия, защото при извършената проверка не е присъствал представител на потребителя и/или той да е отказал да подпише констативния протокол.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК, като значим за изхода на делото формулира въпроса за предпоставките за възникване и ангажиране на отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на корекционни сметки, изготвени по реда на Общите условия/ОУ/ при констатирано нарушение, водещо до неотчитане на преминаващтата през средствата за търговско измерване/СТИ/ употребена електрическа енергия. Позовава се на противоречиво определяне от решаващите съдилища на характера на констативния протокол, противоречиво тълкуване на Общите условия, както и противоречивото разрешаване от съдилищата в Р.България на въпроса за правото на продавача на едностранна корекция на сметките на потребителите за изминал период.
Ответникът по касационната жалба 61 ОУ „Св.Св. К. и М.” оспорва основанията за достъп до касация, както и основателността на жалбата, претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставените от касатора общи правни въпроси за предпоставките за възникване и ангажиране на отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на корекционни сметки, както и за противоречивото разрешаване от съдилищата в Р.България на въпроса за правото на продавача на едностранна корекция на сметките на потребителите за изминал период, са от значение за правните спорове, но в случая не са обусловили правните изводи на съда по конкретния спор. А съобразно чл.280, ал.1, ГПК общото основание за достъп до касация представлява форрмулиране на правен въпрос от значение за конкретния правен спор. В случая, за да уважат предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и двете съдебни инстанции са приели, че е нарушен чл.58, ал.1 от ОУ, регламентиращ процедурата по подписване на констативния протокол. Съдилищата не са се произнасяли по останалите правни въпроси, поставени от касатора. Самият той признава в жалбата си, че изводите на съдилищата за нарушаване на чл.58, ал.2 ОУ, погрешно посочен като чл.55, ал.2 от ОУ, са в резултат на неправилна преценка на събраните по делото доказателства, която не кореспондира с конкретно установената фактическа обстановка. Тези доводи на касатора, посочени като основания за селектиране на касационната жалба, са относими към евентуални основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение, но не представляват същевременно и основания за достъп до касация.
На второ място, ВКС не може да извършва проверка на правилността на установената от въззивния съд фактическа обстановка. Като съд по правото касационният съд извършва проверка на правилността на правните изводи на въззивния съд, направени въз основа на установена от него фактическа обстановка. К. съд не може да установява нови факти, различни от установените пред решаващите съдебни инстанции.
Не са налице и допълнително подържаните основания за касационно обжалване- тези по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Представените съдебни решения на СГС няма данни да са станали окончателни, поради което не доказват формирана съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР1-2010 ОСГКТК.
Общо поставените правни въпроси, а не конкретно обусловени от правния спор, изключва възможността за преценка за тяхната значимост за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съобразно изхода по делото на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по касацията- 61 ОУ „Св.Св. К. и М.” следва да се присъди сумата 400 лв., заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 04.10.2010 год. по в. гр.д.№12127/2009 год. на Софийския градски съд, ІІ”в” въззивен състав, с което е потвърдено решение №1-5-38/06.07.2009 год. по гр.д.№24552/2008 год. на Софийския районен съд, 24 състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ул..”Г.С.Р.” №140 да заплати на 61 ОУ „Св.Св. К. и М.” сумата 400/четиристотин/ лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: