3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 15.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1177 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. С. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Ж. Ж., против въззивното решение № 4232 от 13 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 16724 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е обезсилено решение № 6683376 от 8 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 21421 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. в частите му, с които е признато за незаконно и е отменено уволнението на С., сторено със заповед на изпълнителния директор на И. а.”В. к. и в.-п. д.”, С. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и производството по делото е прекратено, а в частта, с която агенцията е осъдена да заплати на С. обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 25 май 2010 г. – 25 ноември 2010 г. решението е отменено и вместо него искът е отхвърлен, и касаторката е осъдена за разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно приел, че, след като към датата на предявяване на иска пред съда трудовото правоотношение все още не е било юридически прекратено, касаторката не е имала правен интерес да обжалва заповедта за уволнение и следователно исковете се явяват недопустими; самото трудово правоотношение е прекратено считано от 25 май 2010 г. и този факт е възникнал преди устните състезания в процеса, който е от съществено значение за спора и като такъв би трябвало да се зачете от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК; съдът е длъжен при постановяване на решението си да вземе предвид фактите, настъпили след предявяването на иска, стига те да са от значение за спорното право; тъй като трудовото правоотношение е фактически прекратено до приключване на устните състезания, съдът би следвало на основание чл. 235, ал. 3 ГПК да отчете този факт и да постанови решението си като уважи предявените претенции. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК по въпросите: след като в хода на производството по делото са настъпили факти, но след предявяване на исковете пред съда и са от значение за спорното право (прекратяване на трудово правоотношение), не следва ли да бъдат ценени и взети предвид при постановяване на съдебния акт (сочи се решение на ВКС); длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на исковата молба, които са от значение за спорното право (сочи се решение на ВКС); налице ли е правен интерес от водене на иск от ищеца, когато към датата на предявяване на исковата молба основният юридически факт липсва, но той е настъпил преди устните състезания. Представят се три решения на ВКС, постановени по реда на уеднаквяване на съдебната практика и влязло в сила решение на районен съд.
Ответникът И. а. „В. к. и в.-п. д.”, представлявана от изпълнителния директор П. М., сочи доводи за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че при основанието на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ моментът на прекратяването на трудовото правоотношение съобразно чл. 335, ал. 1, т. 2 КТ е изтичането срока на предизвестието, от който момент се пораждат неговите последици и едва тогава работникът или служителят има правен интерес да иска отмяната му и възстановяване на предишната работа; към 10 май 2010 г. – датата на завеждане на иска, не е бил налице предмет на съдебно обжалване на незаконното уволнение и ищцата не е имала правен интерес да атакува уволнение, което към датата на подаване на исковата молба не е било настъпило като юридически факт в обективната действителност; при липса на прекратяване на трудовото правоотношение преди завеждане на исковата молба е без значение за изхода на делото, че работодателят е отменил уволнението; разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ има предвид друга хипотеза – при настъпили правни последици от уволнението, но преди предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, работодателят може по свой почин да отмени уволнението.
К. съд приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените правни въпроси не касаят основния извод на съда.
В обжалваното решение съдът приема, че, към момента на предявяване на иска за отмяна на уволнението срокът на предизвестието не е бил изтекъл, а едва с изтичането му се пораждат правните последици на уволнението, поради което ищцата не е имала правен интерес да иска отмяната му и възстановяването на предишната работа. Следователно, правните въпроси за последиците от настъпването на факти след предявяването на иска, но преди устните състезания, каквито са двата първи правни въпроса, не адресират извода на съда за липса на правен интерес от предявяване на иска предвид вида на прекратяване на трудовото правоотношение в конкретния случай, изискващ завършването на сложен фактически състав. Най-близко до истинския проблем по спора стои последния правен въпрос – налице ли е правен интерес от водене на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ когато към датата на предявяване на исковата молба основният юридически факт липсва, но той е настъпил преди устните състезания. Поставеният правен въпрос цели тълкуване на правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, но касаторката е пропуснала да постави втората част от проблема като правно питане: тълкуването на правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК за спора трябва да стане съвместно с това на чл. 335, ал. 2 КТ. Липсата на съответен правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд препятства допускането на касационното обжалване, както обвързващо тълкува т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК. Ето защо, независимо от интереса на касаторката от допускане на касационното обжалване, искането е неоснователно, а представената съдебна практика не следва да бъде обсъждана.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4232 от 13 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 16724 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: