О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№623
София, 18.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3091 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Б. чрез пълномощника й адвокат Д. П. против решение № 985 от 6.06.2018 г., постановено по гр.д. № 804 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 606 от 16.02.2018 г. по гр.д. № 9185/2017 г. на Районен съд-Варна за уважаване на предявения от М. И. И. против Р. С. Б. ревандикационен иск по отношение на реална част от имот с идентификатор 10135.4501.1411 с площ от 539 кв.м., съвпадаща с имот с пл. № 842 по КП на ползвателите от 1978 г. на местност „М.“ [населено място], обозначена с лилав контур на комбинирана скица към заключението на вещото лице на лист 91 от делото.
М. И. И. е подала чрез пълномощника си адвокат А. А. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата се легитимира като съсобственик /наследник на К. А. К./ на имот с идентификатор 10135.4501.1411 с площ 1152 кв.м. със заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ на кмета на район „В. В.“ [населено място] № ПР-233 от 27.11.2006 г. С протокол № 13-М/17.12.2013 г. всички наследници на К. А. К. били въведени във владение на имота, като се установило, че част от него, съвпадаща с имот № 842 по КП на ползвателите, се ползва без правно основание от Р. Б. и на 18.06.2015 г. със заповед на Кмета на [община] № 3640/06.10.2014 г. тази част от имота била иззета от нея. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника Р. С. Б., че е придобила имота по давност чрез владение от 1978 г. до настоящия момент. Изложил е съображения, че на основание чл.5, ал.2 ЗВСОНИ е заличена изтеклата до 22.11.1997 г. давност, а нова давност е започнала да тече от приключване на реституционната процедура на ищцата с издаване на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Счел е, че десетгодишния давностен срок не е изтекъл, като давността е прекъсната на 18.06.2015 г., когато реституираните собственици са били въведени във владение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Р. С. Б. поставя въпросът: ако по планът за новообразуваните имоти имотът е бил индивидуализиран по местонахождение, площ и граници, от кога започва да тече придобивната давност за владелеца на недвижимия имот – дали от момента на влизане в сила на плана за новообразуваните имоти или от момента на издаването на заповедта по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ.
По поставения въпрос е налице практика на ВКС – например решение № 185 от 25.06.2013 г. по гр. д. № 2066/2013 г., ВКС, I г.о. – според която, давност не тече до приемане на плана за новообразуваните имоти, и приключване на процедурата по издаване на заповед по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ. В същия смисъл са и изводите на въззивния съд.
Касаторката счита, че въззивното решение е очевидно неправилно, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, пр.трето ГПК, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъжданена всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, поради което е даден превес на едни доказателства, а други въобще не са обсъждани, както и погрешно установена фактическа обстановка, довело до формирането на неправилни изводи.
Очевидната неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. В случая посочената по-горе обосновка не може да бъде свързана с това основание за допускане на касационно обжалване.
Доводите на касаторката в постъпилото на 21.11.2018 г. становище не могат да бъдат разглеждани в производството по чл.288 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство Р. С. Б. следва да възстанови на М. И. И. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 750.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат А. А..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 985 от 6.06.2018 г., постановено по гр.д. № 804 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА Р. С. Б., [населено място],[жк][жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица] „А“, ет.1, адвокат Д. П. да заплати на М. И. И., [населено място], обл.В., [улица], вх.Е, ет.2, ап.97, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, офис 1, адвокат А. А. разноски по повод касационната жалба в размер на 750.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: