О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
гр. София, 19.11.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2258/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) – [населено място], срещу определение № 2460 от 02.08.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 3400/2018 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 429 от 23.01.2018 г. по т. д. № 1517/2017 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото в частта относно предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) искове за установяване правото на собственост на банката върху 2 469 483 поименни безналични акции от капитала на „Петрол” АД, записани на името на „Вип Пропъртиз” ЕООД, и върху 17530 517 поименни безналични акции с право на глас от капитала на „Петрол” АД, записани на името на „Перфето консултинг” ЕООД, и за осъждане на „Вип Пропъртиз” ЕООД и „Перфето консултинг” ЕООД да прехвърлят на банката собствеността върху същите акции.
В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Частните жалбоподатели навеждат оплаквания за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за процесуална недопустимост чрез иска по чл.60а, ал.1 З. да се търси установяване на права върху акции и да се претендира осъждане на трето лице да прехвърли собствеността върху акциите. Поддържат, че в конкретния случай установяването на правата на банката върху спорните акции при наличие на фактическия състав по чл.60а, ал.1 З. е единственият възможен способ за попълване на масата на несъстоятелността, тъй като в резултат на съдебното решение за уважаване на установителния иск акциите ще бъдат върнати в масата на несъстоятелността. Излагат доводи, че поради тяхната правна природа безналичните акции, по отношение на които са предявени счетените за недопустими искове, не могат да бъдат предмет на осъдителен иск за връщане в масата на несъстоятелността.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като значими за изхода на делото са посочени следните въпроси : „1. Допустим ли е иск с правно основание чл.60а от З. с петитум за установяване на правото на собственост в полза на несъстоятелната банка върху поименни безналични акции с право на глас, представляващи имущество с произход от банката; 2. Допустим ли е по иск с правно основание чл.60а от З. петитум за осъждане на притежателите на поименни безналични акции с право на глас да прехвърлят на несъстоятелната банка собствеността върху тях, когато последните представляват имущество с произход от банката”. Специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предпоставка е аргументирана с твърдения, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.60а З. и необходимостта от тълкуването й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Софийски градски съд в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по заведените от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) искове против „Вип пропъртиз” ЕООД и „Перфето консултинг” ЕООД за установяване право на собственост на банката върху поименни безналични акции с право на глас от капитала на „Петрол” АД, записани на името на ответниците, и за осъждане на ответниците да прехвърлят на банката собствеността върху акциите, Софийски апелативен съд е приел, че исковете се основават на разпоредбата на чл.60а, ал.1 З., но са процесуално недопустими, тъй като искът по чл.60а, ал.1 З. не може да има за предмет установяване на вещни права и прехвърляне на такива права в полза на банката. Изложил е съображения, че искът по чл.60а, ал.1 З. е осъдителен поради това, че с него се предоставя защита на облигационното право на банката в несъстоятелност да иска фактическо връщане на имущество, намиращо се в държане на трети лица, което право възниква вследствие на предвидената в закона и настъпваща по силата на закона, при осъществяване на елементите от фактическия състав на чл.60а, ал.1 З., относителна недействителност на междинните прехвърляния на имущество с произход от банката.
В подкрепа на извода за недопустимост на исковете въззивният съд се е позовал на практиката в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 648/15.12.2017 г. по ч. т. д. № 2209/2017 г. на ВКС, І т. о., в което е разяснена правната характеристика на иска по чл.60а, ал.1 З.. Изхождайки от дадените в определението разрешения относно осъдителния характер на иска по чл.60а, ал.1 З. и възможния негов предмет, въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния съд, че след като в исковата молба синдиците са обосновали търсената в полза на банката съдебна защита с фактическия състав на чл.60а, ал.1 З., допустим е само предявеният от тях осъдителен иск за връщане на процесните акции в масата на несъстоятелността (по отношение на който производството по делото е останало висящо), но не и съединените с него искове за установяване права на банката върху тези акции и за осъждане на ответниците да прехвърлят на банката собствеността върху тях.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд определение.
Формулираните от синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода по конкретното дело в смисъла, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са от значение за правилността на обжалваното определение, тъй като отговорът им предполага проверка на законосъобразността на изводите на съда за недопустимост на предявените искове за установяване на права върху безналични поименни акции с право на глас и за осъждане на ответниците да прехвърлят на банката в несъстоятелност правата върху тези акции. В стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивния съд са законосъобразни, а селектира жалбите според специфичните основания за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценка на законосъобразността на въззивния акт в процеса на селектиране на касационните жалби е допустима единствено в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК – при наличие на данни за очевидна неправилност на акта, каквито не се твърдят от частните жалбоподатели и не се констатират от състава на ВКС по отношение на обжалваното въззивно определение. Значението на въпросите за правилността на въззивното определение изключва възможността те да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
Дори да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.280, ал.1 ГПК, въпросите от изложението не могат да се квалифицират като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С определение № 648/15.12.2017 г. по ч. т. д. № 2209/2017 г., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК след допуснато касационно обжалване по правния въпрос за характера на иска по чл.60а, ал.1 З., състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл, че : „Предмет на защита с иска по чл.60а, ал.1 З. е облигационното право на банката в несъстоятелност за връщане в масата на несъстоятелността на имущество, което чрез междинни прехвърляния, независимо от тяхната правна форма и вида на имуществото, е преминало в патримониума на трето лице, като първоначално това имущество е представлявало предоставени от банката парични средства или имуществени права, вкл. предоставени обезпечения, на неин длъжник; Това право се упражнява от посочените в чл.60а, ал.1 и чл.62, ал.1 З. лица в полза на банката чрез осъдителен иск по чл.60а, ал.1 З., който с включването му в раздел ІІІ от З. е предвиден именно като иск за попълване на масата на несъстоятелността с цел последващо осребряване и разпределяне на върнатото имущество”. В мотивите към определението са изложени съображения, че облигационното право на банката за връщане на имуществото, по отношение на което са налице елементите от фактическия състав на чл.60а, ал.1 З., е последица от предвидената в закона и настъпваща по силата на същия относителна недействителност спрямо банката на междинните прехвърляния на имущество с произход от банката, което обуславя и правния интерес неговата защита да се реализира чрез осъдителен иск. В аналогичен смисъл е и практиката в определение № 358/30.07.2018 г. по ч. т. д. № 983/2018 г. на ВКС, І т. о., в което е обсъждано приложението на разпоредбата на чл.637, ал.6 ТЗ спрямо специалния осъдителен иск по чл.60а, ал.1 З.. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло даденото в определението по ч. т. д. № 2209/2017 г. на ВКС, І т. о., разрешение, че по своята правна природа искът по чл.60а, ал.1 З. е осъдителен и има за предмет връщане в масата на несъстоятелността на имущество с произход от банката, попадащо във фактическия състав на чл.60а, ал.1 З.. Доводите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не обосновават необходимост от промяна на съществуващата към момента практика на ВКС по приложението на чл.60а, ал.1 З., която въззивният съд е съобразил при постановяване на обжалваното определение. Същевременно наличието на тази практика изключва проявлението на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка по отношение на формулираните в изложението въпроси – дали е допустимо искът по чл.60а, ал.1 З. да се предявява за установяване на права върху поименни безналични акции с право на глас и за осъждане на притежателя на такива акции да прехвърли на банката в несъстоятелност правата върху акциите, представляващи имущество с произход от банката.
Аргументите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че поради особения характер на имуществото с произход от банката – безналични акции, банката не би могла да претендира връщане на акциите с осъдителен иск, въпреки осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.60а, ал.1 З., са неотносими към предмета на производството по чл.274, ал.3 ГПК. Тези аргументи касаят допустимостта на предявения от синдиците осъдителен иск за предаване на акциите, производството по който е останало висящо след частичното прекратяване на делото по установителния иск за права върху акциите и по осъдителния иск за прехвърляне на собствеността върху акциите.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 3400/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2460 от 02.08.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 3400/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :