О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 02.11.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1118/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Великотърновски университет „Св.св.К. и Методий” срещу решение №3 от 08.11.2018г., постановено по в.т.д.№245/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която са уважени предявените от „Скални материали”АД установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.266, ал.1 ЗЗД общо за главници в размер на 56 960.29лв. и за лихви върху главниците за периода от 31.12.2015г. до 18.04.2016г. – общо в размер на 1 743.93лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на съда, че с приемането на работата възложителят е одобрил разликите между първоначално уговореното и реално извършеното, което представлява недопустимо изменение на договора с оглед разпоредбата на чл.43, ал.1 ЗОП (отм.). Твърди се, че въззивният състав неправилно е тълкувал споразумението от 26.06.2015г. като признание на иска от ответния университет, без да се съобрази с обстоятелството, че в договора е предвидена възможност за разсрочено плащане при неосигурено финансиране. Излагат се съображения за необоснованост на решението в частта му, с която е прието за недоказано възражението на възложителя за прихващане със сумата 30 000лв. въпреки че от доказателствата по делото се установява, че срокът за изпълнение на договора е изтекъл на 13.08.2010г. Иска се отмяна на въззивното решение и присъждане на направените от касатора разноски по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касация на въззивното решение в обжалваната му част като са формулирани следните правни въпроси:
1. „Може ли да се приеме, така както е според апелативния съд, че целта на създаденото между „Скални материали”АД и „Алексстрой” ООД обединение от 24.02.2009г., има по-голям обхват от предмета на договор РД 120-01/12.03.2010г., въпреки факта, че обществената поръчка има конкретно наименование, различно от целта, за която е създадено това обединение?”. Сочи се, че съдът е извършил разширително тълкуване на договора, което е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №100/10.08.2015г. по т.д.№1191/2014г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №416/11.05.2016г. по гр.д. №2612/2015г. на ВКС, ІV г.о.
2. „Може ли да се приеме, така както е според апелативния съд, че наложилите се изменения с представянето на Акт обр.19 от 01.11.2013г. за установяване и заплащане на натурални видове строителни и монтажи работи и заменителни таблици, са извършени по искане и със съгласие на възложителя, въпреки, че няма такова изразено съгласие от В.?.” Цитира се решение №131по т.д.№1121/2014г. на ВКС.
3. „Може ли да се приеме, така както е според апелативния съд, че има промяна в изискванията на юридическото лице – ответник в хода на поръчката и в резултат именно на променените изисквания се е стигнало до разлики между първоначално уговореното и реално извършеното?”
4. „Може ли да се приеме, така както е според апелативния съд, че с договора за обществена поръчка дължимата от възложителя цена е твърдо уговорена и не е обвързана с представяне на разходно-оправдателни документи, въпреки договореността съгласно чл.6, ал.2, че заплащането се извършва с Акт обр.19, см.22 и копие от фактури за вложени материали?”.
5. „Може ли да се приеме, така както е според апелативния съд, че след изтичане на посочения в договор РД 120-01/12.03.2010г. срок – 30.12.2015г. и споразумение от 26.06.2015г. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, възложителят в лицето на В. „Св.св.К. и Методий”дължи лихви за забава?”.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Скални материали”АД – [населено място], в който се поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като липсват както общото основание за това по чл.280, ал.1 ГПК, така и сочените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Същевременно се излагат съображения за неоснователността на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Великотърновски апелативен съд е отменил частично решение №123/07.04.2017г. по т.д. №79/2016г. на Окръжен съд Велико Търново като е уважил предявените от „Скални материали”АД против Великотърновски университет „Св.св.К. и Методий” установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.266, ал.1 ЗЗД общо за главници в размер на 56 960.29лв., дължими на „Скални материали”АД (солидарен кредитор с „Алексстрой” ООД) за плащане в пълен размер на възнаграждение по договор РД 120-01/12.03.2010г., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2016г., както и за лихвите върху главниците за периода от 31.12.2015г. до 18.04.2016г. – общо до размер от 1 743.93лв., за които вземания са издадени заповеди за изпълнение на парични задължение по чл.410 ГПК съответно №528/22.04.2016г. по ч.гр.д. №1055/2016г. на РС Велико Търново, №522/21.04.2016г. по ч.гр.д. №1058/2016г. на РС Велико Търново и №529/22.04.2016г. по ч.гр.д. №1056/2016г. на РС Велико Търново.
Въззивният състав е приел за установено, че с договор от 24.02.2009г., сключен между „Скални материали”АД и „Алексстрой” ООД е било създадено Обединение „Скални материали-А.” с водещ съдружник ищеца „Скални материали”АД с цел участие в конкурс за възлагане на обществена поръчка за обект: „Ремонт и укрепване на Блок 5” на В. „Св. Св. К. и Методий”. Съдът е посочил, че на 12.03.2010г. между В. „Св.св.К. и Методий” и Обединение „Скални материали-А.”, представлявано от „Скални материали”АД, на основание чл.9 ЗЗД и чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, е бил сключен Договор №РД-120-01/12.03.2010г. за изпълнение на строителство с предмет: „Ремонт на покрив, възстановяване на фасади, укрепване и други ремонтни работи към Блок № 5 на В. „Св. Св. К. и Методий” – допроектиране”, съгласно техническо задание, проектна документация и офертата на изпълнителя. Крайният срок за изпълнение на обекта е определен на пет календарни месеца, считано от датата на подписване на протокола за откриване на строителна площадка. В договора е предвидено, че цената на договорената услуга се формира по предложената количествено-стойностна сметка общо в размер на 102 301.76лв. без ДДС или 122 762.11лв. с ДДС. В решението е посочено, че съгласно чл.6, ал.2 от договора заплащането на изпълнените СМР се извършва с Акт образец 19, см. 22 и копие от фактури за вложените материали като за целите на разплащането страните представят надлежно подписан протокол за действително изпълнените видове работи, включени в количествено-стойностните сметки и фактура. Съдът е акцентирал върху клаузата на чл.16 от договора, предвиждаща възможност възложителят да разсрочи плащането на изпълнените и приети ремонтни работи при неосигурено финансиране, за което не подлежи на санкциониране.
За да признае за установено по отношение на ищеца „Скални материали”АД, че ответникът В. „Св. Св. К. и Методий” дължи на ищеца заплащане на допълнително възнаграждение общо в размер на 56 960.29лв., въззивният състав се е позовал на представения по делото акт за установяване извършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи по Договор №РД-120/12.03.2010г., подписан на 01.11.2013г. от представител на В. „Св. Св. К. и Методий” и от изпълнителния директор на „Скални материали” АД, в който акт са описани извършените СМР на обща стойност 122 762.11лв. с ДДС. Съдът се е позовал и на представеното по делото споразумение от 26.06.2015г., в което е обективирано изявление на представителя на В. „Св. Св. К. и Методий” за изпълнението на договора и с което е постигнато съгласие между страните по договора за уреждане на отношенията във връзка с възникнали непредвидени обстоятелства, след сключването и изпълнението на контракта и подписването на Акт обр. 19. Според въззивния състав с подписването на акта за установяване извършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи от представител на възложителя е осъществено приемане на изпълнените строително-монтажни работи по контракта като допълнително изрично изявление от страна на представителя на В. „Св. Св. К. и Методий”за изпълнението на договора се съдържа и в споразумението от 26.06.2015г., макар в същото да не е конкретизирана по размер дължимата сума. В обжалваното решение е направен извода, че липсата на възражения срещу изпълнението – както по отношение на количеството, така и относно качеството, има за последица прилагането на регламентираната в чл.264, ал.3 ЗЗД презумпция за приемане на изработеното. С оглед липсата на представени от ответника доказателства за заплащане на сумата от 56 960.29лв., представляваща разлика между заплатеното от възложителя възнаграждение и дължимото възнаграждение в размер от 122 762.11лв. с ДДС, съдът е приел за установено, че посочената разлика се дължи на изпълнителя на основание чл.266, ал.1 ЗЗД. Съобразно определения в Споразумението от 26.06.2015г. срок за окончателно плащане по договора – 30.12.2015г. съдът е посочил, че В. „Св. Св. К. и Методий” е изпаднал в забава на 31.12.2015г., от която дата дължи на „Скални материали” АД обезщетение в размер на законната лихва, а не от 06.11.2013г. както се твърди и претендира от ищеца.
Въззивният състав не е уважил възражението на ответника за наличие на забава при изпълнение на договорените СМР като се е позовал на сключения анекс №2 към Договор № РД-120-01/12.03.2010г., с който срокът на договора е бил удължен до 31.10.2013г. – ден преди подписването на акта от 01.11.2013г за установяване извършването и заплащането на СМР . Съдът е е приел за неоснователно и възражението за прихващане със сумата 30 000лв., представляваща 5% от стойността на неизпълнените работи след изтичане на срока на изпълнение на поръчката, посочвайки че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин да е налице некачествено или забавено изпълнение на задълженията на изпълнителя. Съдът отново е акцентирал върху разпоредбата на чл.264, ал.3 ЗЗД, предвиждаща, че при липса на възражения при приемане на работата от възложителя ( в случая с акта от 01.11.2013г.), работата се счита за приета.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касация на въззивното решение в обжалваната му част.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.
Нито един от поставените от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. И петте въпроса са пряко относими към правилността на обжалваното решение, която като касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Свързването на въпросите с твърденията и доводите на касатора по конкретния правен спор, както и с установените по делото конкретни факти, само по себе си обуславя и липсата на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по така формулираните въпроси не може да съществува установена практика на ВКС, нито същите могат да бъдат квалифицирани като въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Отговорът на въпрос №1: „Може ли да се приеме, така както е според апелативния съд, че целта на създаденото между „Скални материали”АД и „Алексстрой” ООД обединение от 24.02.2009г., има по-голям обхват от предмета на договор РД 120-01/12.03.2010г., въпреки факта, че обществената поръчка има конкретно наименование, различно от целта, за която е създадено това обединение?” е обусловен от конкретните обстоятелства по делото и е свързан с възприемането на фактическата обстановка от съда. Въпрос №2: Може ли да се приеме, така както е според апелативния съд, че наложилите се изменения с представянето на Акт обр.19 от 01.11.2013г. за установяване и заплащане на натурални видове строителни и монтажи работи и заменителни таблици, са извършени по искане и със съгласие на възложителя, въпреки, че няма такова изразено съгласие от В.?., не кореспондира с мотивите в обжалваното решение, според които строително-монтажните работи са извършени със съгласието на възложителя и са приети от него без възражения чрез подписването на акта от 01.11.2013г.. Въпрос №3: „Може ли да се приеме, така както е според апелативния съд, че има промяна в изискванията на юридическото лице – ответник в хода на поръчката и в резултат именно на променените изисквания се е стигнало до разлики между първоначално уговореното и реално извършеното?”, не е обсъждан от въззивния състав и не е обусловил решаващите изводи на съда. Въпрос №4: Може ли да се приеме, така както е според апелативния съд, че с договора за обществена поръчка дължимата от възложителя цена е твърдо уговорена и не е обвързана с представяне на разходно-оправдателни документи, въпреки договореността съгласно чл.6, ал.2, че заплащането се извършва с Акт обр.19, см.22 и копие от фактури за вложени материали?” и въпрос №5. „Може ли да се приеме, така както е според апелативния съд, че след изтичане на посочения в договор РД 120-01/12.03.2010г. срок – 30.12.2015г. и споразумение от 26.06.2015г. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, възложителят в лицето на В. „Св.св.К. и Методий”дължи лихви за забава?” са изцяло относими към правилността на обжалваното решение и са обусловени от възприемането от съда на конкретната фактическа обстановка, релевантни за правния спор (клаузите на договора, съдържанието на акта за приемане на извършените СМР, съдържанието на споразумението).
На основание чл.78, ал.3 вр. с чл.81 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Скални материали” АД сумата 2 290лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3 от 08.11.2018г., постановено по в.т.д.№245/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Великотърновски университет „Св.св.К. и Методий” –ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на „Скални материали” АД – ЕИК [ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 2 290лв. (две хиляди двеста и деветдесет лева) – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: