6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 23.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2244 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2871 от 11.ІІІ.2014 г. на застрахователя [фирма]-София, подадена против онази част от решение № 81 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 21.І.2014 г., постановено по гр. дело № 3292/2013 г., с която предявените срещу д-вото преки искове на Л. Ив. Ш., В. Ив. С., М. П. И., В. С. И. и П. Ж. Петрова – петимата от [населено място], са били уважени.
Оплакванията на застрахователя касатор са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и присъждане на разноските за въззивната и касационната инстанции.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на жалбата, подателят й обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част на решението си САС се е произнесъл по следните 4 правни въпроса:
1./ Как следва да се определя справедлив размер на обезщетението с оглед на чл. 52 ЗЗД и обстоятелствата, които обуславят това във вр. с ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни негови състави по приложението на чл. 52 ЗЗД?;
2./ Ако икономическата конюнктура в страната е критерий за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, то следва ли в условията на икономическа криза /световна и национална/ да се намалят обезщетенията за неимуществени вреди, определяни според критерия на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика отразява ли правилно състоянието на икономиката и застрахователния пазар при определяне размера на тези обезщетения?;
3./ При установяване на кои факти може да се приема за доказано на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с оглед постановки в ППВС № 7/78 г.;
4./ При направено възражение в първата инстанция, а след това и във въззивната жалба, за съпричиняване на вредата, длъжен ли е бил САС да се произнесе по същото с решението си по спора – с оглед постановките на ППВС № 17/1963 г.?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК поименно посочените по-горе петима ответници по касация от София /ищци в първоинстанционното пр-во пред СГС/ писмено са възразили чрез общия си процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски, но без да са ангажирали доказателства за реалното им извършване.
От страна на ответниците по касация Л. И. Ш. и В. И. С. – двете от [населено място], е постъпила насрещна касационна жалба с вх. № 5498/9.V.2014 г., насочена срещу отхвърлителната част на същото въззивно решение по техните преки искове срещу застрахователя настоящ касатор, в която се излагат оплаквания за неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон и се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който претенциите им с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ да бъдат уважени изцяло, ведно с присъждане на всички направени от тях по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към насрещната съвместна касационна жалба, подателките й Ш. и С. обосновават приложно поле на касационния контрол единствено с наличието не предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с тази отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 28/9.ІV.2014 г. на ІІ-ро т.о. по т.д. № 1948/2013 г., по материалноправния въпрос: „Следва ли при определяне на размера на застрахователните обезщетения по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите да бъдат съобразявани лимитите на застрахователната отговорност по чл. 266 КЗ, във вр. с § 27 от ПЗР на КЗ, като проявна форма на обществено-икономическите условия в страната към момента на възникване на произшествието?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и съответно – в срока по чл. 287, ал. 2 ГПК, а и предвид подаването им от надлежни страни във въззивното пр-во пред САС, както касационната жалба на застрахователното д-во [фирма]-София, така и насрещната касационна жалба на ответниците по касация /ищци в първоинстанционното пр-во/ Л. и В. И. от София, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да постанови атакуваното осъдително решение САС е приел, че управляваният от делинквента С. Н. А. лек автомобил е имал валидно сключена при застрахователя настоящ касатор полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с действие към датата на настъпване на процесното ПТП, както и че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че загиналият в хода на това ПТП водач на другия автомобил приживе е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, с което да е допринесъл за настъпване на вредите. Съобразявайки задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., САС е завишил обезщетенията за неимуществени вреди, присъдени от първостепенния съд на петимата ищци по исковете с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, отчитайки в тази насока – наред с останалите релевантни за тази преценка по чл. 52 ЗЗД обстоятелства, още и „лимита на застрахователното обезщетение” към датата на вредоносното събитие.
Следователно въпрос № 4 от изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3 ГПК въобще не е бил предмет на произнасянето на САС с атакуваната осъдителна част на въззивното решение, тъй като въпросното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е било надлежно обсъдено и отхвърлено като неоснователно. Съответно и въпрос № 1 от изложението не е такъв, който да е от значение за изхода по конкретното дело, тъй като отговорът му се съдържа именно в постановките на съобразеното от въззивната инстанция ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г. На свой ред въпрос № 3 от това изложение към касационната жалба е с изцяло хипотетичен характер, т.е. също не е бил предмет на произнасянето на САС с атакуваната осъдителна част на неговото решение по предявените в условията на субективно съединяване преки искове срещу застрахователя настоящ касатор, тъй като отговорът му следва директно от текста на чл. 261 КЗ, озаглавен „Удостоверяване сключването на застрахователен договор”. В заключение, сравнението между сега действащите, считано от 11.VІ.2012 г. лимити на застрахователните обезщетения, изплащани при настъпването на риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато е причинена смърт на две и повече лица /както това е станало в процесния случай, датиращ от 16 октомври 2010 г./, с тези по § 27, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за застраховането, които са били приложими тогава /след датата 1 януари 2010 г./, определено сочат двукратно нарастване, а точно в това се състои отрицателният отговор на законодателя по отношение релевирания в изложението към жалбата също хипотетичен въпрос с пор. № 2: относно идеята на застрахователя настоящ касатор за съобразяване на размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди – непременно в посока на намаляването им, предвид условията на икономическа криза /”световна и национална”/.
При този изход на делото по касационната жалба на застрахователя [фирма]-София в настоящето касационното пр-во по чл. 288 ГПК, не следва – съгласно чл. 287, ал. 4 от процесуалния закон, да бъде разглеждана в същото насрещната съвместна касационна жалба на Л. И. Ш. и В. И. С. с вх. № 5498/9.V.2014 г. срещу отхвърлителната част на решение № 81/21.І.2014 г. на САС, ГК, 10-и с-в, постановено по гр. дело № 3292/2013 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 21.І.2014 г., постановено по гр. дело № 3292/2013 г. в атакуваната от застрахователя [фирма]-София негова ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 287, АЛ. 4 ГПК ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба с вх. № 5498/9.V.2014 г. на Л. И. Ш. и В. И. С. – двете от [населено място], подадена чрез техния общ процесуален представител по пълномощие от САК срещу ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ на решение № 81/21.І.2014 г. на СГС, ГК, 10-и с-в, постановено по гр. дело № 3292/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2