3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
С., 24,11,2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 2612/2015 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №1464 от 22.04.2015 г. по ч.т.дело №621/2015 г. на Варненски окръжен съд .
Ответникът по частната жалба- „Д. Ай Е.”О. – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е заявил, че са налице основания на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Поставил е въпроса – „Подлежи ли на доказване от молителя пред въззивния съд обезпечителната нужда или същата се предполага” Посочил е, че съобразно практиката на ВКС, обективирана в определение №757/11г. на ВКС, ІІ т.о. обезпечителната нужда се предполага, а ако ответникът твърди, че разполага с достатъчно средства и не е налице обезпечителна нужда, доказателствената тежест за установяване на твърдените факти е негова.Страната, чрез пълномощника си лаконично е обяснила, че тази практика била относима единствено към допускане на обезпечение от първата инстанция,с оглед това, че ответникът можел да докаже само пред нея липсата на обезпечителна нужда, като същата била неотносима към възможността въззивен съд да допусне обезпечението. Страната лаконично е обобщила че липсата на практика по поставения въпрос свързана с въззивното производство го е мотивирало да счита за налично основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така поставен въпросът е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. За да бъде допуснато, обаче, касационно обжалване, страната следва да установи предпоставките на едно от лимитивно изброените основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Касаторът е обосновавал,наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поддържал, че е налице задължителна практика на ВКС – цитирал е определение, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, с което въззивният съд изцяло се е съобразил, както и самият касатор е посочил, с оглед аналогичните изводи, направени в сравняваните съдебни актове, относно това, че обезпечителна нужда се презюмира в хипотеза на поддържана претенция на кредитор с неудолетворено вземане. Страната обаче, счита, че поставеният от нея въпрос не е разрешен с това определение, поради това, че в случая въззивният съд е допуснал обезпечение след отмяна на определението на първостепенния съд, т.е. поддържал, че обезпечителната нужда се предполага само в първоинстанционното производство. Лаконичните доводи са правно необосновани, доколкото преценката за основателност на искането се извършва самостоятелно от въззивния съд, с оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на евентуалната основателност на исковете. Или цитираното определение като правен извод е изцяло относимо към обезпечителното производство, независимо от това кой съд за първи път допуска обезпечението. Наличието на задължителна практика изключва приложение на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което освен това, изисква мотивирано изложение от страна на касатора,за това, че конкретно формулирания правен въпрос, съответстващ на критериите по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите-т.4 ТР ОСГТК №1/09г. С оглед изложеното касаторът не е обосновал никакви доводи, свързани с това основание.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1464 от 22.04.2015 г. по ч.т.дело №621/2015 г. на Варненски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: